(в)
началото
бе
валото -
небесността ...

Всяка сутрин ги буди алармата. Точно във седем.
Те - замаяни - хукват! Към свойте работни места...
И повеждат жестока борба - за живота си беден...
Една толкова тежка... И толкова срамна! - борба...
Те пътуват - пешà. И - с трамвая, с тролея, с колата... ...

Просто е:
-Мъжко и женско винаги се привличат!
Просто и естествено е да кажем:
-Те се обичат!
... ...

Българийо, във теб засричах,
годините си в теб броя,
във теб се клех и теб обичах,
във тебе искам, да умра!
Ако някога си ида ...

Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.
И омагьосан, по-нагоре, ...

да те срещне нейде -
мълком въжделее
и дано да ти се
обясни - посмее
..................................... ...

За всяка танцова стъпка, намерила място
неканена в главата ти
нарисувай ми картина,
защото точно това не очаквам от теб.
За всяка пиеса с глухи артисти, ...

Когато си предаден,
не за първи път.
Някак тъжно си стаен.
Но не си скала, а от плът.
Да си мрачен и унил, ...

В душата ми стоманата изстива...
и с нея си отива мойта вяра...
Последни капки бавно се изливат,
за да оформят къс от мойта ярост.
И твърд като стомана бавно ставам ...

Somnium*
Пролог
Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, за ...

Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...

Отива ти... синята риза,
покрита с бели райета,
между тях
тюлена нежност прозира...
Разяжда ме с мастило, ...

На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...

Музиката започваше бавно, звучеше нежно и красиво, беше нежна балада за любов.От тези балади, които често предизвикваха сълзи и навяваха спомени и емоции.
Постави ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си.Беше леко придърпване, но тя цялата потръпна.Бяха минали два месеца...от два месеца не го ...

Наранено е моето сърце,
липсва му топлина,
липсват му твоите ръце.
Твоята любов към мен притихна,
като вълна разбита във скали, ...

Хора и делфини
==============
Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове, ...

С лъвски скок надскочи всяко време,
величествената ти порода е изчезнал вид,
като безумната ти дързост, няма друга,
и тази смелост, няма вече днес!
В знак на почит, главите сме навели, ...

НА НАШАТА ЛЮБОВ /1951ГПървомай/
Ти си мойта хубавица,
гдето аз единствен спрях.
Ти си моята царица...
В огъня ти изгорях. ...

Погребенията са едни събития, на които е трудно поносимо да се присъства без анестезия. Но сякаш по-поносимо е, когато тази загуба е конкретизирана и утвърдена като безвъзвратна. Ден, два, четиридесет, година и човекът вече е просто гроб, на който се оказва една социално-приета почит - символ, с кой ...

Самота
Самота, отново си при мен сега,
дойде отново след кратка раздяла.
Като моя приятелка ме държиш за ръка.
Отиваш си и отново се връщаш сама! ...

В прохладната вечер съм седнал в парка,
а дърветата се докосват нежно от вятъра.
Компания ми прави една смачкана угарка
и двамата чакаме тихо да започне театъра.
Завесата от клони бавно се повдига ...

Моряк на кораб пуст, студен.
Човек усамотен насред вълните.
История на магьосник отчужден,
който пази клечка кибрит във свойта пазва,
а душата - самотна, неразбрана, ...

ще си взема
цвят от дъгата
ще нашаря с него
света
ще го обрисувам ...

Облякох балната си рокля
и към млечния път в мечтите вървя...
Красота, изящество и мъдрост
докосвам аз във вечерта...
И ето ме танцувам - ...

НЕПОПРАВИМ ПОРОК
Р.Чакърова
Щом се сетя за тебе, душата кърви.
Отваря се, пустата... Старата рана...
По-малко боли, но пък още боли... ...

Лицето на войната
Знам, че някъде по пътя,
бомба пада, а куршум пронизва,
времето, тревата, всеки трепет,
трансформира в нещо грозно и убива. ...

Вчера заразказва Бени:
- Срещала съм извънземни! -
Криворъки, кривоноси.
И с очи мълниеносни...
Искаха да ни убият! ...

Днес пак от сляпото небе
изплува ладията на деня.
От бойниците-хоризонти
тромпети строги закрещяха,
петли раздраха сивата мъгла, ...

Създателю, Ти който
живота сътворил си
и огън си разпалил –
да има светлина,
сред Космоса безкраен ...

Преоткриване
Пътят ни, като сън попремина.
И се питам, след толкоз години
как така, с разтуптяно сърце,
с вплетени във едно, две ръце, ...

Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере. ...

"... с добрата без остатък
и със тиха любов..."
е научен светът ни
да съшива добро.
Всяка сутрин звездите ...

Да живееш...
Да се родиш..., да растеш,
да живееш, да умреш..., може би
да се преродиш в сън, страдание, реалност,
но във всички случаи да е истинско... ...

Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...