Потъвам в мислите ти скрити,
в свят с пъстри стъкълца,
раздирящ се от множество частици
на гняв, желания, тъга...
И със сърцето си, жарава, ...

Мира се появява след около час и обсипва Надя с куп въпроси:
– Виждаш ли замъглено? Имаш ли зъби да ти се клатят? Колко пръста ти показвам?
Надя я гледа озадачено и аз се обаждам.
– Отговаряй, има обмяна на флуиди с медицинска змия напоследък. Станала е експерт.
Мира ми хвърля възмутен поглед и ведн ...

Студът сковава тялото ми,
дори и топлото кафе не ме топли.
Със замръзнала ръка,
едвам пиша тези редове.
Когато издишам се вижда ...

Харесвам от теб
жълтите спомени,
да се заровиш в косата ми,
че пазиш ключа от гръдната клетка
и как миришеш на мое.

Разни там души.
Със разно сиво ежедневие.
Докосват се до моя свят.
И до душата ми - а тя ранена е...
Нахлуват в нея. Без да питат. ...

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...

Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Пог ...

Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...

Понеже ми харесва
априлското стакато
със полъха на есен
и с привкуса на лято,
понеже ме поръсват ...

Лазаров ден е! -
Момѝ и младежи - на
път към годежи!
Лазаров ден е! -
Момѝ и ергèне - на ...

Понякога в мислите ми се впускаш
Понякога ме боли
Понякога сърцето ми плаче,
а душата гори
Понякога не мисля за теб ...

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...

И диша, и тупти плътта
във обло съвършенство.
Невидимо отвътре даже за Равел
е болерото древно.
Пулсира болка, плиска се вълна, ...

Опитвам се да бъда въздържана и силна.
По-силна от жената, която бях преди.
Опитвам се да гледам, без със око да мигна.
Но толкова живота самотен ми горчи.
Опитвам да се смея, опитвам да запазя ...

Крия се от добротата
пак прегръщам самотата
крия се от хората "добронамерени''
крия се дори от себе си..!
Трудно е да се котирам ...

Колко много мислиш изживях?
Видях какво е нищо да нямаш.
Да се бориш, а да не ти стигат и за хляб
видях и плаках, но не ти го пожелавам!
Имах много и живях добре дори, ...

Оковите на любовта ми ще ги счупя
не мога да я моля за взаимност,
защото чувствата извират от сърцето,
а не като реципрочна благодарност и повинност.
Оковите на любовта ще счупя, ...

Все съм ти лоша
и недостатъчна
искаш, не искаш
бягаш нанякъде.
Безсилен, ядосан ...

Усещам те част от всичко, от себе си
и мечтая да ти подаря нови звезди,
да ги нарисувам върху небето с лъчи,
да бъдеш гласа във сърцето ми.
И да живея всеки миг за теб, безкраен, ...

Най-обичния свят ми подари –
какво ли друго влюбен да очаква!
Потъвам тихо в твоите очи
и виждам как от щастие проплакват!
Разцъфваш в миг с усмивка на жена, ...

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...

По пътя изгубена,
ранена от вятъра,
едва проходила -
да, за тебе мечтая!
​​​​​Ето те - ето ме! ...

Да тръгна ли,
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза, ...

144- А/ И там по същата програма,
минавам дните в своя град,
на сменям зърното за плява,
не правя нищо на инат...
Докато времето е сгодно, ...

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...

Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...

Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...

В Европа - зло, гибел, кръв, сълзи...стига вече!
Кога най-сетне светът ще стане по-човечен!?
Докога насилието ще ни мъчи - отговор няма!
Кога любовта в нас ще спре подобна драма!?
Безсмислена жестокост явно, няма спор! ...

Птица в лунния сумрак се стрелна
и потъна някъде в нощта.
С крила разсъни тишината -
някой тихичко запя.
Една мелодия така позната ...

Когато напишеш нещо тъжно
и го прочетеш...
Ако се разплачеш-сложи го в папка.
Ако не почувстваш нищо -
изхвърли го на боклука. ...

Мъж ли? Това е странно същество.
Орисано да бори проблемите човешки.
Орисано да сътворява правилата
и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.
Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът. ...

Жена
Звездите спускат се във твоите очи.
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната. ...

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам ...

Гладувал твърде дълго глиста
в коремчето на комуниста.
Решил, че трябва да излезе –
в среда хранителна да влезе.
"Ще търся – мислел си –отплата ...