Не съм прочут лирик. За жалост
не съм и мъдър философ...
Ще идат думите на халос
да разсъждавам за любов.
Ще кажа само, че със тебе ...

Ето ме тук, седя си сам,
Колко време отмина, вече аз не знам...
Измежду хората, по-сам от всякога,
Колко ли много бих искал да съм с нея някога.
Ето ме тук, седя си сам, ...

– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...

Исках да си взема пишеща машина. Или просто да извадя някоя от гаража на дядо. Или просто да заема една на приятел. Толкова са старомодни, естествени, сякаш думите оживяват, танцуват и какво ли още не. Но какво щях да напиша? Имам ли какво толкова да кажа?
Всичко ми убягва. Не мога да намеря начин д ...

Потеглих и следвайки следите от колата, излязох на черен път, разделящ блоковете слънчоглед. Почти притъмняваше, затова огледът на околността нямаше голям ефект. Реших да тръгна на запад, а половин час по-късно установих, че решението ми е правилно, стъпвайки на шосето. Продължих в същата посока, бе ...

Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...

Дали защото късна есен е
и на ноември нощите са дълги.
По устните се давят пак мълчания,
примесени със нотки вледенени.
Или защото всъщност през ноември ...

Знам, че обичаш дренки.
Знам, че обичаш боровинки.
Но, не можеш да влезеш в къпинака,
и да излезеш без драскотинки.
Знам, че ме обичаш ...

Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...

На Емо
Мъко моя, нося те навсякъде!
Мислите ми с тебе се сбогуват
в писъка на спомените – влакове,
дето все към Нищото пътуват. ...

Двамата със теб
обикаляме си по света
с нашата любима
къщичка на колела.
В наш'та каравана има ...

ГЪБЕНАТА СУПА
В един отколешен романс
заглъхна нямо коловозът
след плах, зелен последен шанс
да отпътуваме от прозата. ...

Талант
Как можеш от таланта да откраднеш,
дори и мъничко, едно парче,
във джоба да го скриеш и избягаш,
без никой за това да разбере. ...

Мамо, по-свято на света от теб няма.
Искам да си все до мен,
като нежен бриз си остани,
като цвете красива ти бъди.
Щом се отвия, ...

С добротата,
ще достигнеш светлината!
Ще преминеш през огньове,
вдън земя ще се заровиш,
ще се влачиш, ...

Сякаш, че започваше война.
Гърмяха си парите поголовно.
Светеше от пъстрата заря -
тържествено, необичайно, невиновно.
В Сомалия не ще ги разберат, ...

"Човекът е човек, когато е на път"
П. Пенев
И както птиците на път
узряват те във своя чартър,
така пътува мойта плът ...

Боли ме, че няма да видя очите ти.
Ръцете ти няма да милват душата ми.
Усмивката няма да мъчи за миг
сърцето на вятъра, когато избяга.
Ти дойдеш ли, няма ще падна във теб. ...

животът миг е
и жадува - и в мигà
да се векува
...................................................................
извор: ...

Like a reflection in the mirror,
which was forgotten and broken.
Like a song, without lyrics,
I'm gazing through the snow.
And the rimes upon me. ...

Мислиш любовта за птичка
и живота за игра,
а аз исках да се грижа
за твоите деца.
Странно е консервативна ...

Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...

Сънувах те! В капчици роса.
След жаждата на всичките надежди...
Докосвах те по мократа коса.
Тебе милвах по душевната ти нежност.
Сънувах те! На прага на смъртта. ...

ЧАКАМ...
Р. Чакърова
Живяхме и умирахме... А после
се раждахме в различни светове.
Не помня колко пъти. Седем - осем... ...

Душата на поета е ранима,
в нощта отронва бисерни сълзи,
през призмата на времето пречупва,
калейдоскопа на житейските уроци...
Душата на поета винаги е в полет, ...

За тебе бях забравила дори -
сега си тук и носиш изненада.
Запомнил си рождените ми дни
и миговете пълни със наслада.
Трепериш от вълнение обаче, ...

Момиче, полуголо и красиво –
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...

Това са празни обещания -
на вечност, на обич, на топлина.
Това са лъжливи сказания -
на преданост, на вярност, на свобода.
Не бих те излъгал, кълна се. ...

Обществата се
рушат от нищетата,
вместо да я спрат...

Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори. ...

Your Love
Josie's on a vacation far away
Come around and talk it over
So many things that I want to say
You know I like my girls a little bit older ...