Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...

Отива ти... синята риза,
покрита с бели райета,
между тях
тюлена нежност прозира...
Разяжда ме с мастило, ...

На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...

Музиката започваше бавно, звучеше нежно и красиво, беше нежна балада за любов.От тези балади, които често предизвикваха сълзи и навяваха спомени и емоции.
Постави ръцете си на кръста й и я придърпа към себе си.Беше леко придърпване, но тя цялата потръпна.Бяха минали два месеца...от два месеца не го ...

Наранено е моето сърце,
липсва му топлина,
липсват му твоите ръце.
Твоята любов към мен притихна,
като вълна разбита във скали, ...

Хора и делфини
==============
Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове, ...

С лъвски скок надскочи всяко време,
величествената ти порода е изчезнал вид,
като безумната ти дързост, няма друга,
и тази смелост, няма вече днес!
В знак на почит, главите сме навели, ...

НА НАШАТА ЛЮБОВ /1951ГПървомай/
Ти си мойта хубавица,
гдето аз единствен спрях.
Ти си моята царица...
В огъня ти изгорях. ...

Погребенията са едни събития, на които е трудно поносимо да се присъства без анестезия. Но сякаш по-поносимо е, когато тази загуба е конкретизирана и утвърдена като безвъзвратна. Ден, два, четиридесет, година и човекът вече е просто гроб, на който се оказва една социално-приета почит - символ, с кой ...

Самота
Самота, отново си при мен сега,
дойде отново след кратка раздяла.
Като моя приятелка ме държиш за ръка.
Отиваш си и отново се връщаш сама! ...

В прохладната вечер съм седнал в парка,
а дърветата се докосват нежно от вятъра.
Компания ми прави една смачкана угарка
и двамата чакаме тихо да започне театъра.
Завесата от клони бавно се повдига ...

Моряк на кораб пуст, студен.
Човек усамотен насред вълните.
История на магьосник отчужден,
който пази клечка кибрит във свойта пазва,
а душата - самотна, неразбрана, ...

ще си взема
цвят от дъгата
ще нашаря с него
света
ще го обрисувам ...

Облякох балната си рокля
и към млечния път в мечтите вървя...
Красота, изящество и мъдрост
докосвам аз във вечерта...
И ето ме танцувам - ...

НЕПОПРАВИМ ПОРОК
Р.Чакърова
Щом се сетя за тебе, душата кърви.
Отваря се, пустата... Старата рана...
По-малко боли, но пък още боли... ...

Лицето на войната
Знам, че някъде по пътя,
бомба пада, а куршум пронизва,
времето, тревата, всеки трепет,
трансформира в нещо грозно и убива. ...

Вчера заразказва Бени:
- Срещала съм извънземни! -
Криворъки, кривоноси.
И с очи мълниеносни...
Искаха да ни убият! ...

Днес пак от сляпото небе
изплува ладията на деня.
От бойниците-хоризонти
тромпети строги закрещяха,
петли раздраха сивата мъгла, ...

Създателю, Ти който
живота сътворил си
и огън си разпалил –
да има светлина,
сред Космоса безкраен ...

Преоткриване
Пътят ни, като сън попремина.
И се питам, след толкоз години
как така, с разтуптяно сърце,
с вплетени във едно, две ръце, ...

Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере. ...

"... с добрата без остатък
и със тиха любов..."
е научен светът ни
да съшива добро.
Всяка сутрин звездите ...

Да живееш...
Да се родиш..., да растеш,
да живееш, да умреш..., може би
да се преродиш в сън, страдание, реалност,
но във всички случаи да е истинско... ...

Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...

Акростих
Обичта. Таз изтънчена дама!
Безгранична, всевластна, голяма.
Идва не тогава, когато я търсиш.
Често плахо пристъпва. На пръсти. ...

Улица градска, свири стар музикант,
пее живота когато млад бил е,
хипар, сърца безброй покорил е,
сега с брада е - побеляващ талант.
Дрънка китара, тежко звънчи, ...

Живот
Живот е онова, което разцъфва в твоята усмивка!
Живот е онова, когато прегръщаш и целуваш много!
Живот е онова, където
роден си, благословен от Бога! ...

Какво ли ще успея да направя
през времето, което ми остава?
Ще търся нещо, нещо ще забравя,
ще помня, че животът продължава...
Ще стисна топъл облак над жена си ...

Момиче
Момиче, златно момиче, що чакаш още
водата златна бързо да дойде?
Нима не виждаш, че полунощ е
и водата е мътна и неспокойна? ...

"Аз съм недобре,
а ти ще ходиш на море.
Нека и аз нещо да получа,
нека на милосърдие да те науча."
"Какъв си ти, та ум да ми даваш, ...

Обичайте някого, който ще е влюбен в недостатъците ви. В лудостта ви. Който няма да се опитва да ги промени. Влюбете се в някого, който знае най-мъничките подробности за вас. На коя страна заспивате по-лесно и кой цвят ви отива повече. Какво обичате да правите, когато сте тъжни. Или ядосани. Или пък ...

Все ме тегли нататък,
в свят невидим и нов:
с добрата без остатък
и със тиха любов.
Без вини и без грешки - ...

Дай ми я, Господи, тази любов,
дори, ако ще, да не струва...
Парче по парче ще събирам любов
и ще умирам, но влюбена...
Да, ще умирам в онези ръце, ...

Зимата бе студена
но не колкото теб
Късно вечер се криех
под завивките ти
вече нямаше къде ...

Любов Интернетска
Запознаха се момче и момиче в... Интернет!
Той ù написа любовен сонет!
Макар че не се познават реално,
те си пишат, обичат се виртуално! ...

Попитах вятъра за тебе,
слънцето - и то ми каза.
Все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха - аз повярвах.
Търсех да те видя при звездите, ...

Попитах очите ти
къде е морето
горещия пясък
вечерния бриз.
Попитах сърцето ти ...