Да си споделиш
душата,
когато
ти идва да крещиш
и отсреща, ...

В диалог със себе си...
... Да си самотен ти не можеш
поне един човек в света
ако веднъж си разтревожил
и си му подарил мечта... ...

Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...

Купчинка съхнещи листа
с дъх на старо и на гнило -
цветен спомен в есента
за нещо преживяно и горчиво -
в далечината силуета на момиче, ...

Есенна импресия...
Монотонно, монотонно
като из ведро вали,
облаци и хоризонта
са забулили в мъгли... ...

Видения
Бялото в приказките запрепуска към мен.
Вятърът го разпръскваше, но пак се събираше.
А мракът тракаше готов да ни вземе.
Слънцето се усмихваше, но той не разбираше. ...

на моя скъп приятел Методи Стефанов
Приятелю мой, в тази болница
достигна животът ти днес.
Накуцваше той напоследък
и пристъп получи нощес. ...

Познавах го. Търгуваше трохи любов
( Посветено...)
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце, ...

Последна цигара
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам! ...

Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...

Ноктюрно
Дъжд, вали, вали... вали
гали кестените пожълтели
плажът пуст за лятото скърби
в небето птици в строй ...

Не ми отнемайте лъжата!
Защо са ми очи за истини?
Щом плахо стъпвам по тревата,
а тя крещи ми, че безсилен съм.
Че няма как да променя ...

И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...

Търся те в разцъфнал цвят на ранна пролет.
Търся те налятото в морския бряг.
Търся те на прелетна птица в есенен полет.
Търся те на зимата в първия сняг.
Търся те на вятъра в полъх небрежен. ...

Плачем, защото сме попаднали във тъмнина и искаме да ни заслепи светлина, плачем защото бомбардираме от чувства, но радостта се отличава и побеждава, плачем защото безпричинно мотивите ни стигат-да леем сълзи…Сълзите са може би едно от най-естествените човешки дела, които показват красотата вътре и ...

МАЙКА
Една е майката в света голям,
с нея никога не останах сам.
Родила ни и ни отгледали с моя брат,
с родителите ми се чувствам аз богат. ...

Ела в моята плодова градина
и опитай от зрели и презрели плодове,
само те съветвам, че по-вкусни са онези
по-горчивите, със семки,
онези, от които другите ги е страх да вкусят. ...

Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...

Слънчевите лъчи галеха короните на дърветата. Листата потреперваха от топлия им допир. Есента беше дошла - красива и благодатна!
Позлатените листи се прощаваха с дървото и безшумно падаха на земята.
Нямаше вятър, нямаше дъжд... просто един светъл, топъл, есенен ден.
Дървото не тъгуваше, то знаеше, ч ...

I buried myself alive
in everyday life
but every night
salvation arrives;
the cavalry, ...

Като есенен лист
се откъсна любовта
и падна тъжно на
калната земя.
Там сред хиляди листа ...

Горчивина и болка са обзели
душата ми и много ме боли,
очите ми, какво ли не видели
ми казват: Хората са зли.
И аз окаяно злочест ...

Изплаши се, нали? Не съм жена, а хала.
Гореща съм, нали? Кристално огледало.
Уплаши се ужасно от моята сърдечност,
стъписа се безкрайно, че съм самата вечност.
Не се плаши... стопли ме, със твойта мъжка сила, ...

Всяка раздяла оставя празнина след себе си, а после времето бродира живота върху човешкото сърце, сякаш е евтина подплата. Празнината, която оставя никога не се запълва, но прави място на разцъфващия живот. Болките от миналото и надеждите за бъдещето са скрити в тъжната ни усмивка. Всеки миг, който ...

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...

Казват, че сърцето не боляло.
Мен пък просто ме боли, боли...
Май спокойствие не е видяло
и на дясно то се търколи.
Пак кръвта във него си клокочи, ...

Светлинки
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...

Когато вън е есента -
вятър пей на любовта песента -
че е илюзия само -
не е кацнала на рамо.
И в спомени светли, ...

Не можеш ти душата да ми вземеш,
да търсиш мътилката в моето сърце.
Срещу приятелите трудно знай ще ме обърнеш,
добре познават зная моето лице.
Не можеш и в миналото да ме върнеш, ...

Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.
Така копнях да съм частица, ...

Чалгария не може да заспи.
Сестра ù бе различна по натура.
Различни - еднояйчните сестри,
с еднакъв хъс се втурват.
Чалгария бе пълен непукист. ...

Поникнали от един корен,
с любов поливани, зелени,
тръгнали по път отговорен –
от времето били разделени.
Завърнал се в своята къща, ...

Научих се да бъда грешка в твойте редове,
научих, че съм реплика на скъпо питие,
научих се да пея само втория вокал -
дали с мен вече си се запознал?
Приятно ми е, аз съм този, който в тебе спа. ...

Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...

Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...