Обичам те!
А твоята любов е измама.
Обичам те!
Без теб и моята любов я няма.
Лъгах се! ...

Беше крайно време да го напиша. Беше крайно време да го изрека на глас. Беше крайно време да сложа край.
Отдавна трябваше да изхвърля четката ти за зъби, а не грижовно да я прибера в шкафа, слагайки и протектор, за да е чиста видиш ли, ако решиш да се върнеш. Но не бях готова, знаех, че ще дойде мом ...

Сърцето ми, ранено, страда,
отрових го с чувството любов,
боли, когато отвисоко падаш,
за розовата приказка не бях готов.
Сандъка златен, любопитствайки, отворих, ...

Не мога да повярвам. Не, не мога
че няма те във този свят до мен,
че снимките ти мъртви са. За Бога,
душата ми бленува всеки ден
отново да те зърна. Да докосна ...

Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...

,,Крон- жиг,, - изкрещява и се полива с олио.
Пържи се на бавен огън падайки към дъното.
Сто години са много бавно адажио.
Ин и ян трябва да са изяли всичко.
И когато не си я спомнят вече, тя се повтаря. ...

да
живее
мигът
в
който ...

'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... ...

Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...

Аз искам да ме усещаш,
този, който търсиш в нощта.
Всеки светъл ден да срещаш
с чиста обич в чиста душа...

Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...

Р З Т В О Р И С Е
Колко тича времето след мене,
за да ме прегърне някой ден
да лекува старите ми рани
и прогони вятърът студен. ...

Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...

Пътувайки в безкрайносттa
обхващах широта,
която трудно възприемах.
За дълго спирах поглед в
празната тъма, осъзнавайки, ...

Експериментален взрив
на нашите емоции
по формулата
време плюс пасивна памет,
с висящи и потъващи въпроси, ...

Далечно минало
от болки сътворено,
слана, с предвкусие
на дъжд.
Камбани ронят тихи спомени ...

Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.
Случва се и е в рамките на нормалните неща!
Тогава изпълва те чувство на пустота!
Но трябва да намериш своя лъч светлина,
който ще озари и прогони негативността. ...

Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който ...

Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...

На брега ти, море, аз заспивам, море
и записвам съня по водата,
с химикал по вълните ти шаря, море
и с мечти проследявам следата.
Ти до него стигни вместо мене, море ...

Диагноза Разбито сърце
Вече 8-ми ден сълзите не спират. Чудиш се откъде се взимат вече. Знаеш ли, че ако човек не спира да плаче в продължение на 24 часа ще умре?! Е, явно не е истина. Главата ти се пръска от напрежение и болка. Мъката постепенно завладява цялото ти тяло. Вече с нечовешки усилия ста ...

И ти ще си заминеш някой ден.
Познато ми е - всеки път се случва.
Ще те отвее вятърът студен
далеч от онемелите ми чувства.
Ще изгори в небето ми звезда, ...

Усмивката... вълшебно чудо...
Стаена страст в сърцето лудо.
Звезда, открила в тъмнината
пътека стигаща луната...
Усмивката... красиво цвете... ...

Ще дойдеш ли с мен, някога, някъде…
без значение, всъщност, къде …
Без цел и посока, гонейки вятъра –
с единствена граница – просто небе.
Аз ще бъда до тебе, някога, някъде, ...

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

Една много тъжна любовна история...
... и истинска при това.
Цял ден бесувал Северният вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай до край полята ...

Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...

Ех, тъга, тъга -
многоцветна кат дъга -
по любим, родина, близък...
свила в нас гнездо уютно -
не искаш да си тръгнеш! ...

Понякога отказвам да приема,
всичко случващо се за реалност.
Понякога живея в друго време,
без срокове и пристъпи, без давност.
Понякога умирам и се раждам, ...

болна е
тая любов.
крие се
в ъглите все,
наяве ...

Българийо, те тебе закопаха,
една бе ти най-мразена от тях,
срещу героите ти толкоз жлъч изляха,
ден и нощ се гавреха без страх.
Не изпитват срам от Левски и от Ботев, ...

Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие ...

През четири години в Родината наша
засаждаме двеста и четирийсет дървет.
Някои са млади фиданки. Невзрачни.
Други са стари. Дебели. Прасета.
Не искат вода. Храним ги с болка. ...

Колоната пълзи нагоре,
по тесен улей, заледен.
Един след друг сме много хора.
Зарадвани от хубав ден ден!
Снегът скрипти, неравномерно. ...

За теб, човеко, пиша.
За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, к ...

Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие ...

"Искам аз от теб сляпо подчинение,
не приемам да имаш различно мнение!
Трябваше да направя аз реформа,
пък правя нещата само проформа*!
Не на "ченгеджийските номера", ...

Тръгвам си...
Към трънливи истини до днес вървях.
И всяка моя стъпка все кървеше.
Как иска ми се силна да не бях!
И светът така двуличен да не беше. ...