Буря в пустиня или нищо...
А може би книга стара, безинтересна, захвърлена.
Провал без напредък или всичко.
Не знам за вас какво съм, но за мен сте нищо...
Просто милиони звезди в небето, всяка сама с своето его. ...

тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...

Някой през живота ти минава
като огън и като комета -
блесне, звънне и следа остава -
светъл отпечатък във сърцето.
Като лъч. Уви, неуловим е, ...

Не искам да съм тайна
зад имейл скрита,
като смс изтрита
или пропуснато обаждане.
Искам да съм явна, ...

Не ме докосвай, не разбираш.
Рушиш това, което съм градила.
Отнемаш правото да плача, да се смея.
Съмняваш се, дори да дишам не умея.
Нямам думи, нито сила вече. ...

Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса: ...

Митарствам си аз природосъобразно значи, пълня си дробовете с чист родопски кислород и прочие, и не щеш ли, посред нищото, се натъквам на куче. С един такъв яден поглед, и с размерите на презадоволено теле. В погледа му чета, че е в настроение да се презадоволи и с моята тлен, което не ми оставя дру ...

Точно дядо Кольо измисли на Мирчо Рибката прякора, ама туй е друга история.
Те по чувство за хумор винаги бяха един вид във съревнование. Кой от кой е по-по! А не се първа младост. Мирчо на седемдесет и седем а Кольо прехвърлил осемдесeтте. Дядо Кольо Клисаря всъщност докато не умря беше и най възра ...

Не на безхаберието на министерството здравно,
що не се интересува от нападението скандално
над на "Бърза помощ" екипа,
щото без нея всеки смъртта може да го спипа
(включително и министъра)! ...

Късни влакове... гара за двама.
Вместо църква – малък хотел.
Плачеща изповед. Рана до рана...
Вяра. На кръста сърце до сърце.
Сто вини – дяволи в Рая земен. ...

Да докосна не с пръсти,
а с дъха си
тази необяснимо
крисива земя.
Да се превърна на дървото ...

ПО МАКОВЕ...
Жега…
Прилича облакът
на бяла кърпа.
И жетва е за живи ...

Зайчето страхливо за Китай замина:
- Каратист ще стана,
чакайте ме догодина!
Кой му вярва, то се плаши,
само лист да шумне! ...

Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът). ...

Беше късна вечер или ранна утрин, зависи как възприемате часовете. За Дани това беше нормалното време за лягане – 4 часа и 51 минути. Времето, в което започва да се развиделява. Часът, в който слънцето се събужда и загатва на хоризонта, че скоро ще се появи в цялата си огнена прелест. Някъде там на ...

Очите на жената са прекрасни!
Очи - две малки езера.
Очите на жената толкова са властни.
Щастлив си, ако си им под властта.
Очите на жената никога не молят. ...

Акорд финален, ала струните все още
трептят под допира на твоята ръка,
хвани го и с диханието му среднощно
със нова песен посрещни деня
във образ на жена... А там ще видиш ...

Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея
и даже не махна за сбогом с весло.
Набърчил челото си пясъчно, плажът, ...

Разкъсах хоризонта със очи!
Промуших се, погледнах отстрани.
Видя се, бездна от лъчи!
Едва ли лесно тук ще се лети!
Така поех, отново с надежда... ...

Какво си ти?
Колко?
Точно толкова…
не повече,
не по-малко, ...

Ах, колко съм щастлива,
миналото си забравих.
А пък колко съм красива,
откакто маските оставих.
По-истинска от всякога ...

Another page
of a story well-written
wakes up the gage
and the fear within...
Another day ...

След редицата влюбвания, които съм имала, днес осъзнах нещо важно. Да намериш някой, който е същият като теб, е наистина нещо прекрасно. Да мисли като теб, да говори като теб, да чувства като теб, да се усмихва като теб. Истинско удоволствие е да общуваш с такъв човек. Романтиката, която излиза от д ...

На дъщеря ми
Роди се в слънчогледовото лято.
Не можех да повярвам, че си тук.
В душата ми запяха птици – ято,
завих те нежно да не чувстваш студ. ...

Да се даде
/Превод от сръбски/
Какво е животът?
Шепа мизерия.
Къс самородно злато. ...

На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...

СЛЪНЦЕ С ВОАЛ
Надвиснали облаци в свят
от бездни и кръпки зашит.
В дъждовните капчици спят,
все кукли примамени с „квит“. ...

Кварталното ресторантче "Царевецъ" в три следобед леко придремваше. Серго, сервитьорът на смяна, пушеше отпред пред вратата а чичо Юс със суха кърпа лъскаше до блясък поредната чаша зад бара.
- Серго, каква е тая табела "reserve" на пета маса?
- Ще видиш, чиче... - засмя се Сергей и остави цигарата ...

Всепоглъщаща любов!
Нарисувай я със думи,
във очите с пламък нов,
че сърцата да разбуни.
Разкажи за огън - страст, ...

НЕДЕЙ
Недей ме чака днес да дойда,
а отворената порта затвори,
седни на масата. Пред тебе
единичен прибор постави. ...