Тъжовна песен
за довиждане пеят
лястовичките

Щом след дъжда
дъгата цветна
се преметне
и свърже хоризонта
и света, ...

Когато не си до мен
Когато не си до мен,
говоря с теб наум.
Тогава в мен те нося
и настръхвам от усещания, ...

Колко е хубаво да се събудиш
в седем сутринта
след хубав сън
и сякаш пак да си на училище.
Да си спомняш утринното недоспиване ...

Един ден ще си спомниш за мене,
но моля те, нека с "добро",
ще знаеш, че имаше време,
когато всичко бе просто любов.
Усмивка ще стрелне лицето ти бледо, ...

Разума към Сърцето:
О, ти Сърце!
Съдбовно казвам аз: Здравей!
Плачи, кърви, бори се... но после вкаменей!
Ах, мое малко прегрешение! ...

Ясно ми небе притъмня.
Хем зафучя, хем загърмя!
Побегнаа вси звездици!
Остала е сал Деница,
кат малка небесна свещица, ...

Смирена, сломена и жалка
да терзая смисъл намирах,
но повяхна надеждата малка,
дори и своята същност загубих.
Вярвах, че струва си всичко, ...

Всяка моя снимка е тъжна... и всяка моя душа е износена...
Постоянно мисля за мислите и те ме връщат в живота, където
не смея да избера любовта и съм само тъжна част от тъмнината,
където сърцето ми е отдавна изтрито и не вярвам... на себе си даже...
И сякаш цял живот се взираме в екрани, ...

Ветровете на стария спомен
ми довява нощта с тишина
и блещука пак пламъка скромен
на свещица сред сноп тъмнина.
Те със звуци от старата песен ...

Зимна приказка
Тази вечер къщата до реката бе необичайно жизнена. Въпреки че цялата бе затрупана в сняг, нямаше прозорци и врати и имаше вид все едно всеки момент ще падне в покритата с лед вода, точно тази вече излъчваше някаква топлина и уют. Нещо, което не е нормално за къщи, изоставени преди пон ...

Не размахвай халката на пръста си! -
колелцето ти нищо не значи...
(Поотделно със теб носим кръста си...)
Ще загубиш! Опитай обаче! -
Заключи го зад десет врати - ...

Няма да ти казвам, че очите ти са небеса -
ще изтрия от тях дъжда
вместо това.
Няма да те питам - лъжа ли е любовта -
ще я превърнем в истина ...

И сякаш за всичко беше късно,
а някак исках те отново.
Макар че постъпи ужасно мръсно,
аз пак бих дала всичко наготово.
И някак върна се надеждата, ...

Поглеждам те отблизо,
взимам лист и мастило.
Някак си е по-красиво,
когато си до мен.
Очите ти красиви и блестящи, ...

Българска му работа
Силата на Истината дори
не може да я покаже,
защото тя винаги боли
и някой трябва да накаже. ...

ТЕОРИЯ ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТ
Колко е хубаво някоя вечер,
без да почука, обич да дойде на гости.
Скуката хуква ужким небрежно,
а всъщност подплашена, грешна и пошла. ...

Момиче малко, момиче малко, защо тъй плачеш?
В душата неспокойна сърцето ти умира.
Дете малко, дете малко, пречиства се твоята душа
От любов и бръсначи кръвта ти бушува.
Бягай ...

Защо не мога от очи да те опазя,
мъжете сеят погледи във теб.
Опитвам в ревността си да не мразя -
жената си избира с кой да е...
Не мога да те заведа в Париж на уикенд, ...

Сърцето ти роди се на зарана,
от песни на балкана заживя.
Петдесет години - и пътека извървяна,
но душата ти съвсем не остаря.
А светът понякога е тежка хапка, ...

Видрица
“Не бързай, а тръгни отрано!”
Ти няма как да не успееш,
ако посоката избрана
да следваш правилно умееш. ...

Ех, море, издълбало от времето дъното
и разсипало там раковините златни.
Де да беше посипало в мен във сърцето
на вълните шума от плясък обични.
Да ме беше отнесло на дъното там. ...

МЕЧТИ
Малка къщичка стои
на брега, до буйните води,
в нея две влюбени души
са слели своите съдби. ...

Ехх... есен, есен...
Пада лист
и спомени изникват в мен.
За всеки лист по спомен.
Понякога е светъл, топъл, озарен. ...

Късче свят за двама
Самовлюбено пиша за двама.
Аз и ти – сме един малък свят.
Сред Вселената – сложна, голяма –
светове милиарди шептят ...

(цикъл „Забавно за известните”)
Посланикът на Турция в Париж
на празненство веднъж поканен бил
и в разговор с барон дьо Кавендиш
той доста остроумно споделил; ...

Старата грешница, повела мъжете на гроздобер,
натежала от едър плод,
страст и съблазън,
на сили богата - небрежно разголила пазва,
укрива в полите си първия зимен ден... ...

РАВНОСМЕТКА
Не питам, не отправям и вини,
отговори получавам без въпроси,
те винаги във мене са били,
но животът с времето ги носи. ...

Топъл, красив, благодатен
излива се есенен дъжд.
Чист, пороен, и златен
светът става друг изведнъж.
И охрите багри на есен ...

За Него
(на Иван)
Не се побираше във сетивата,
когато бездиханно ме целуваше,
когато имената на нещата ...

В последните отблясъци на лятото,
една любов от нищото се появи.
Любов ли бе, сега се питам
или една от многото игри?
Два погледа се срещнаха във полумрака. ...

КОПНЕЖ
Копнея, за мушмула и две бонбонки,
аз да направя стих крилат,
загърбвайки подминатия просяк,
ода да сътворя за папатак. ...

Рецепта за приказка
Най-после съм в леглото. Сама. Време е да помисля по случилото се от деня. Странен ден, дълъг и преплетен с неочаквани случки, срещи, емоции...
Забравих вкъщи телефона, ядосах се.
В училище ме посрещна усмивката на любим човек и мигът ми стана светъл.
А след това на връщане към в ...

Нощ е. Аз и тя спринтираме през адски гъста гора, има доста храсталаци покрай едва забележимата тясна пътека. Гонят ни освирепели вълци... има пълнолуние и силуетите ни се открояват в полумрака... държа я за ръка и я водя, а тя ме следва... чува се засиленият ни, ускорен дъх, изморени сме, аз съм ср ...

Аз и Магьосника бяхме заедно повече от петнайсет години. Той беше известен илюзионист и хората му бяха дали това прозвище заради неговата ловкост, но аз вярвах, че той наистина притежава магически способности.
За неговото минало знаех кажи-речи толкова, колкото и за своето - тоест почти нищо. Имах с ...