Врата открехвам. Гърлото ме стяга...
Сълзите съхнат в детски спомен жив.
Хлапакът палав, сякаш в храм присяда
и пред баща си тръпне мълчалив:
Очите му са все такива - строги, ...

ПЕВИЦАТА
Всички я очакваха с нетърпение.
Бяха слушали за нея фантастични неща. Великолепна! Изумителна! Прекрасна! Очите им бяха устремени към подиума. Мълчаха. Всички до един! Дори и келнерите, и те стояха с препълнени подноси, като залепени с епоксидна смола към мозаечния под.
В най-отдалеченото с ...

Когато очите се затварят,
железни нокти в съня нахлуват,
когато очите се затварят,
кошмарни сенки в съня върлуват.
Заспалият нещо оттатък го дебне, ...

Разсилният
Гладът крещи за вяра - обезсилен.
И на трохи доволен е - накрая.
Животът, по професия - разсилен,
едно и също винаги повтаря. ...

Имаш ли смелост за мен да живееш,
сила – да бъдеш ти моята слабост?
Жаден, на глътки, бавно изпий ме,
аз съм магия, ела, преоткрий ме.
Не, не отричай. Аз още живея ...

Просъскват пластовете,
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...

Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани ...

Освободи ми мястото в сърцето -
не искам нищо друго да ми даваш.
Едно да знам - че мой си под небето,
и че до края само мой оставаш!
Да ти запазя мястото отляво ...

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...

Черни рози се връщат при мен,
помрачили небе от усмивка
и се срива всичко - точно за ден,
без никой от нас това да иска.
Дълго пазени тайни крещят ...

Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове ...

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета ...

Сърцето ми разби,
на части е сега.
Любовта я няма,
само раната остана.
С нея си сега, ...

Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...

гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини ...

Един пожарникар ме спря веднъж.
Тиквеник е той един и същ.
Той ми каза: "При мен ела,
аз правя дюнера!"
Прости хора му повярваха ...

Далеч
Ти си много далеч.
И болезнено близо.
Уморих се от чакане.
Уморих се от търсене. ...

Пускам стрит на прах хипночип
в кафето на частен ученик
с цел да бъде програмиран
да протестира срещу Пинк Флойд.
06.03.1997 рано сутринта

Ден след ден търся любов
Там, където преди време е никнала
Но днес днес няма и помен
Ден след ден в мен надежда гори
Че ще я намеря отново поникнала ...

Реката от думи
Тъй реката от думи
все нататък тече...
И любов помежду ни,
и омраза влече... ...

Пия водка. Чиста. С лед.
Руси къдрици ми падат в очите.
Виждам те, макар да не гледам напред.
И се смея. Оглушително.
Държа цигара. Маникюр с червен лак. ...

Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше млади ...

Живееш в своя свят сега,
а аз във моя... откога?
Допирни точки търся аз
и моля се да бъда твоя,
но ти дори не знаеш за това. ...

Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...

Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден, ...

Катеричка по ствола
на смолистия бор
слезе, явно доволна,
във съседския двор.
И към близката слива, ...

Отиват си
година след година –
мечта подир мечта, мечтите гинат.
Животът,
убивачът на мечти, ...

Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.
И сред дири - от други преди - ...

Провокирана провокация.
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...