Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...

Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...

Без души е светът,
в плътта проникна грехът.
В лицата замръзна смехът,
тихи гласове крещят, крещят.
Наоколо зло пълзи, ...

"Там"
Заради теб по дъното вървя
и не искам нито да излизам,
нито да се давя.
Заради нас, мъничка душа, ...

Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...

Аз съм жена.
От онези - незримите,
които автобусът извозва в утрото.
Зад прането се крият очите ми.
От умора, не ми се говори за нищо. ...

Като нежна паяжина те изпредох,
ден и нощ във кулата на свойте страсти.
И принцеса спяща в сънищата се пренасях,
и наяве будна чаках в призрачни воали.
Като делва майсторски от глина ме извая, ...

Когато пламъкът възкръсне,
когато розата отново разцъфти,
когато времето замръзне,
една душа ще се роди.
И една звездица на небето още ...

Невъзможна любов!
Измислена като свободата.
Свободна като лудостта.
Луда любов!

По лазура -
нахвърляна бяла дантела,
с вплетени
нишки слънчево злато.
Птици на воля издигат се, ...

ИЗПОВЕД
Хиляда железни обувки изтърках.
Хиляда роли играх на суетната сцена.
Хиляда сънища избродих -
все те търся, Любов неосъществена. ...

Изнасилена
в шубраците-спомени
ридае мечта.
Една истина
донася й стомната ...

Изгубени
Една илюзия във твоето съзнание,
един отенък и много тишина,
че вярвал си на моето признание,
а аз искала съм да не съм сама. ...

ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...

И дори в мисълта ми нахлуваш стремглаво,
мойте нощи обсебваш до края.
Уж ми трябваше мъничко радост,
но защо теб в съня си повиках - не зная.
Влизаш смело в душата ми пуста ...

Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете, ...

тихо плаче нощта
самотата в дома приютила
тихо стене за ласка
крака до корема си свила
тихо гледа в пространството ...

Изваях цялата дъга със погледа си само...
И знаех - тя отроче е от теб!
Не, че имах за подкрепа твойто рамо,
но не смятам и че имах грешен светоглед.
Дъгата цялата - блестеше, ...

Парите заличават всяко чувство
и слепи правят ни душите.
Сърцето е безмерно пусто,
а въглени изгарят ни очите.
Забързани и зли минават дните ни, ...

Събудих се във тиха синева
и пак луната устните докосна,
прегърна ме мастилена нощта,
с мека топлина ме омагьоса.
Усмихнах се и звън се разпиля, ...

Пълен хаос -
сърце без чувства,
пълен хаос -
живот без смисъл,
свят забързан, ...

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Усмихвай се! Защо се бавиш?
Пътуваш ти… Аз махам от перона
… и празен съм като параклис,
на който са откраднали Икона.
1982 г., Централна гара

Отива ли си любовта или умира,
когато топлина и нежност не намира
или завинаги при нас остава
за да прощава, без да укорява.
До колко пъти любовта прощава, ...

Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко ...

Опитвам се да гледам оптимистично на всичко станало и всичко предстоящо, но ми е трудно, когато знам че реалността е толкова коварна. Когато знам, че няма с кого да споделя прекрасните и лошите моменти, когато знам че всички са предатели. Всеки мисли само за себе си и за своята изгода от това да ти ...

Сбогом, красавице!
Сбогом – недей поглежда
в спомените вече ти.
Това няма да ти помогне, а
само може да ти навреди. ...

Когато се събудя
и теб до мен те няма,
сърцето ми се къса,
а душата плаче.
Но моя е вината ...

Без мечтата - онази магия, която всеки иска да ни забрави никога, онази магическа пръчица, която всеки иска да притежава. Във всеки човек е скрита тази сакралност, тази истинност - да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд хоризонта. Мечтата е тази част от живота ни, която ни прави не велики и силни ...

Грях ли е да си лягам с мисълта, че те желая,
грях ли е, че за нeспирно докосване мечтая?
Непрестанно пия, но не утолявам жаждата,
колко още да чакам до насладата?
Грях ли е в моите мисли постоянно да минаваш, ...

И лятото отмина.
Настъпи есента.
Настъпи циганското лято.
И ние гледаме се във очите,
и музика в очите ни звучи, ...

Ще те чакам
Днес казах на звездите, че съм твоя,
а те усмихнаха се само.
И звезден прах покри Покоя.
Луната смигна ми през рамо. ...

Сънчо, за когото се пее, че идва от горица, е измислен герой. А аз съм съвсем реален... Сънчо. Сериозно! Мога да приспя едно дете за точно 5 минути. Колкото и да се къса да реве, да рита, да се тръшка - няма къде да ходи, ще заспи, та няма да може да отлепи цяла нощ от леглото. Методите ми на приспи ...

Просто е есенен вятър
защо го псуват
метачите на листа

Издайническа следа по лицето ми
пълзи.
Планини издигна от никому ненужни
върхове.
Черен облако, що живота ни дължи ...

- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...

Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...

Не просто жена, а сияйна икона
с открито, преди лъчезарно лице
което отдавна усеща умората
с хиляда торби и в двете ръце.
Прегърбена крета, направо залита ...

Обичам те -както утрото небето
и сълзите ми са дъжд,
върху пясъка постлани,
обичам те - както вятърът листата
и те прегръщам като ...