Тръпна от свежест-
без отговор съм - даже
без дъх съм... и
крача насън...
Литнала снежинка ...

За това да говорим вече е време -
то не е сън, не е и мираж.
Опашка от скелети по сцената дреме,
еталон е поднесен - ако щеш го изяш!
Видът му`плаши и някак подтиска. ...

Дъждът
навън не спира да вали:
и аз не знам ще дойдеш ли, илѝ
да сложа якето с качулка аз
и да притичам през дъжда до вас!? ...

Сърцето ми бие,
за да живея
с мисли неспиращи за теб.
В стремежите
да изживея живота си - ...

В джоба си те нося, против уроки.
В тайна гънка - за късмет петаче.
Слънчева прогноза си ми тутакси,
щом дъждът в очите ми заплаче.
Дето и да тръгна, без значение, ...

Една вечер.
Едно щурче нареждаше щастлива песен.
Една луна се беше разсъблякла, беше хубава и кръгла.
Едно момиче се прибираше вкъщи самичко. По–красиво от луната.
Едно бездомно куче виеше от глад и злоба срещу нея. ...

Ръцете му са спуснати надолу,
кръв капе по свещената земя.
Отгоре гледат хребетите черни,
орел се спуска, търси светлина..
Очите леко е притворил, ...

Очите ти блестят опасно,
изгарят нежно всичко в мене.
Отрязваш пътя ми за бягство.
Да дишам не остава време.
Ръцете ти измамно са горещи - ...

Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...

Нарисувай ми душа, художнико!
С всичките й трепети и съдбини!
Ето… давам!
Отрежи от моята, приложнико-
обрисувай целите й дълбини! ...

Булгаркооп
Творците описаха борците,
в книги за аудиторията,
борците издадоха творците
и се вписаха в историята... ...

Това си ти! Без смешни бутафории -
надраснал себе си без мерзост и лъжи...
Спокоен, мъдър... Мъжки отговорен -
прощаващ женски дребнички вини.
Прекрачил тихо хиляди премеждия, ...

Гравитация
Възседнали душите окрилени
обичаме, живеем и творим.
Щастливо с муза наградени
до смърт се учим да летим. ...

Целувката на бялата магия
тя помита всичко като стихия.
Тя не е никаква закрила,
тя има нереална сила.
Веднъж вкусиш ли от нея ...

Хората са лицемерни, като змии... увиват се около шията ти и те облизват, а след това пускат отровата си... Усмихват се, а зад усмивката е завистта... Но нека не замърсявам себе си с неща нисши... Нека мракът не навлиза към онази светлина, която Бог е дал на всеки един... Нека не замръзне сърцето, к ...

От днес нататък всеки ден
с тебе ставаме в едно.
Аз за теб и ти за мен -
за другия всеки е крило.
И ще летиме все нагоре. ...

03.07.2009
Разкъсал си ме със жалките си устни,
раздрал си ме със мръсните си длани,
изпил си ме полека и безвкусно,
със отмъщението си ме хранил... ...

Какво ли?!
Обичала съм те, какво от това?!
Не се ласкай, минало е!
Искала съм те, какво от това?!
Лудост е било! ...

Игра
Те изживяха една кратка,
но истинска история.
Или накратко...
- Кой знае дали е истинска тази истина? - ...

Зла измислица е този смях...
неприсъщ за нашето лице,
когато смеем се, а трябва да заплачем,
когато свием, а не протегнем си ръце.
Изхабени са сърцата човешки... ...

Когато в смисъла на думите
попие тихо твоята печал,
единствено ще грее във небето
от моето име звезден прах
и ще затупкат пак звездите ...

Колко обещания, колко клетви
оставих аз да чезнат в забрава.
Колко невидими рани нанесох,
пътя към теб посипах с жарава...
Като въглени по нежната ти кожа ...

Небето е натежало носталгично.
Сълзи е проляло по отминалите дни,
дни на радост и слънце.
Сълзите са дали живот на зрънце,
приютено в топлия хумус на майката земя. ...

Знаеш ли колко са гъсти
косите ми,
знаеш ли очите ми
колко са пъстри,
знаеш ли ръцете ми ...

Защо допуснах те да си във мен –
в съня ми, в мислите ми всеки ден?
Не биваше да позволявам това,
такава ли ще бъде моята съдба?
Искам нормален живот ...