Към Безкрая!...
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!... ...

Там, където
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...

Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...

Кой кой е
Тя се обърна
и се гримира
после си тръгна
за друга квартира. ...

Отивай си вече.
Не смей да досаждаш.
От ледена капка роса
си погален.
Зад ъгъла следващ ...

Сънуват малките хора
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци ...

Обич
Прекрасно е да си обичан,
да чувстваш нечия ръка,
обгърнала душата ти, измъчена
от болка, загуба и самота! ...

Нарисувай Любов,
обич моя,
и по вятъра
ти я прати.
Облепи я с листенца ...

Исках и опитах пак да те обичам,
исках и опитах, но вече ми личи...
Вината си не мога, няма да отричам -
щастие намирах в чуждите очи!
Нещо натежава, доста ни горчи - ...

(в памет на Гошо Гърдев)
„Измислих си празник за двама."
Светла Караянева
Наложи се да остави лицето недовършено, защото не се получаваше това, което иска. Общо взето беше специалист по рисуване на голи тела и реализацията не създаваше проблеми, но с лицето така и не успя да се справи, поради което ...

>>>> Тя истински се страхува да не го загуби, когато започне да мисли за това, я заболява глава. Когато осъзнае, че не го сънува, той в сънищата и мигновено изплува. Когато той си тръгне и Тя остане сама, настроението и се разваля, а когато за довиждане той я прегърне, Тя очаква да се върне. За какв ...

Колективно творчество - аз и една приятелка :)
Човекът беше създаден,
завесата беше спусната
обречени бяхме да се лутаме из пустошта,
търсейки истината! ...

Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски тр ...

Когато повярваш в деня
и поискаш мечтите,
когато е вяра в мисълта
и имаш отклик в мечтите.
За тебе, за мен е денят, ...

Море си ти, аз давя се във него,
небе си ти, и падам в пропастта,
но във водата въздух си за мен стаила,
от облаците ми направи ти криле.
Сълза си ти и лед насред пустиня, ...

Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа. ...

Ти седнал си пред платното,
с очи черни и искрящи,
под твойте ръце цъфти светът,
рисуваш на платното ти красоти,
рисуваш животни и гори... ...

Пристига тя – със стъпки уморени,
нарамила товар от плодове.
В нозете й – тревички осланени,
в косите й – мъгли и ветрове.
Отрекли всички минали сезони, ...

Просто сън...
В първия момент, в който те видях,
видях само очите ти и ги харесах.
След това зърнах усмивката ти,
просто изтръпнах. ...

Молитва
Говори...
с глас,
обвит от
безмълвие. ...

Листенцата падат -
по двечки, по трички,
листенца прелитат,
редят се в редички.
Листенца играят ...

Ти така реши
Дали съм те изгубила - не зная.
Може би съм те уплашила - гадая.
Така и не разбрах кога ме прецени...
Кога решението свое - присъда наша ти наложи. ...

Пеят петлите - по първа любов.
В кьошетата дремят сенките слепи.
Усмивките - наниз на тъжен живот.
Офицера го взеха с последния ход.
Звездите хапят луната самотна, ...

Прегледай вчерашния вестник - има я.
Обявата, която пуснах - крайна мярка.
Под наем дава се и бива я.
Почистена, уютна, малка.
Не малка в правия си смисъл. ...

Сезони
Опитвам се да разбера защо е тъжна есента,
дали заради падащите жълто-червени листа,
които напомнят за една невъзможна мечта,
или защото залязва бавно лятото сега, ...

Дори и не помислям да замина,
харесва ми таз дивна красота.
Не искам в дяволската им чужбина,
оставам в своята страна!
Навярно тук ще имат нужда ...

Не пристъпвай към мен.
Аз съм призрак.
И говоря без глас
с есента.
Със ръце ...

Когато тъмнина се спусне,
спомени изплуват в моята душа.
Духове злокобни обвиват моя сън.
Умората усещам, живота аз намразвам.
Живея сякаш във смъртта. ...

Аз дълбая, дълбая, дълбая
във душата си нежна и строга
и разбирам, че вече не зная
да се спра дали аз ще мога.

Потъвайки в очите кадифени,
достигна той до нейната душа.
На любовта от плама покосени
за първи път отпиха от греха.
Ръка в ръка откриха висините, ...

Живот си ми. Един и тъй потребен...
Вземах те във ръцете си, но днес
не зная аз какво да правя с тебе!?
Отдавна самотата взе превес.
Аз трябва да те нося. На гърба си... ...

Когато се чувстваш самотен и мислиш,
че целият свят е срещу теб.
Kогато почувстваш болка
от това, че си пак наранен...
Когато се събудиш в мрака, ...

РАНЕНАТА СКАЛА
Като самотна птица, кацнала на брега,
от векове стаила шума на вълните,
във загадъчно безмълвие вие снага,
събрала на бури и хали ековете. ...

Не зная името ти,
не зная дори кой си,
кога те срещнах
и кога ме плени?
Кога ме погледна ...

Болката отминава,
но в душата кънти.
Вместо да се прощавам,
ще ти кажа: Прости!
Прости ми, че съм мечтата! ...

Не се познават пъстрите трамваи.
По релсите на своя рейс вървят.
Различни, всевъзможни тайни знаят,
но с никого не ще ги споделят.
Любов, омраза, кражби и усмивки ...

По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
с неочакван и забързан ритъм,
създал в душата ни магия.
Докосване, а после те изгубих, ...