"Щастието е като птичка-ако не го държиш здраво ще отлети, ако го стиснеш прекалено силно-ще издъхне в ръцете ти."
...аз съм по-склонна да изпусна птичката, отколкото да я задържа. Типично за мен. Понякога се чувствам слаба. Готова съм да жертвам собственото си щастие и комфорт, само за да не нараня ...

Непокорни са очите ми.Такива,неподвластни,
прекосили с поглед всяка грешна мисъл.
Не ги обичай!Те съня ти нощем стряскат
и крадат мечтите ти.Това ли искаш?
Да имаш някого до себе си,а всъщност ...

Една съм в нощите си с тебе,
а друга - с него през деня,
третия щом видя, всичко в мене пее,
като дете прегръщам нежно във съня.
Във мен живеят сто живота, ...

Броях обратно... Сбъркано-безумно.
Пресмятах калкулаторно - без ресто.
Наслагвах си измислици. Наумно.
С прибързването бърках твърде често.
И някак си безтактово отчитах ...

По пътека начертана от съдбата
вървя от там, където се прохожда.
С бавни крачки, почти неусетно
виждам вече как залезът дохожда.
На гърба си влача минали години, ...

Кукло красива
с небесни очи,
ти даваш ни радост
и сбъдваш мечти,
със свойта усмивка ...

И този ден загина,
потъна в своя мрак.
с увереност премина
през смъртния си праг.
Светкавица проблясня ...

Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.
А исках още малко! ...

Приведени дървета, ниско над земята,
с гърбицата своя, искат нещо да ни кажат!
Живейте си живота , докато е младост!
(първа, втора, трета, нека да е младост)
И старостта не е обикнала вашата врата! ...

>> Нигерийците набиха ни
>> не че слаби сме, а защото
>> атакуваха неочаквано -
>> в гръб ни скочиха от дървото.
>> ...

Утрини мразовити, хладни,
следобеди, за дъжд жадни.
Идват, с шепота на вятъра
и с капка, единствената брънка!
Уви, за отминали неща незнаят, ...

> Веднъж във царство Портокалия, сред дива джунгла, жега, кал,
> в съседство с царство Бануналия родил се дивен портокал.
> Огромен, жълто-портокален, ала с усмивка на лимон,
> от вятър силничък погален, напуснал своя тънък клон.
> Но как така да се получи, че падайки от своя трон ...

Мое мъничко момиче, мое хубаво дете!
Ти след хвърчила ще тичаш, тичах аз след ветрове.
Твои са и ДНЕС, и УТРЕ, мой е вчерашният ден.
Искам само ти да бъдеш по-сполучила от мен.
Ако те е страх - не бягай, а страха преодолей, ...

Ела и поседни. Ще ти разкажа.
За мъничкия си свят и желания,
които протягат ръце за щастие.
Имам съпруг, който ме обича.
И пак искам невъзможното да си наричам. ...

На всичкаи, които са се запитали от къде съм,
поглеждайки личните ми данни в ОТКРОВЕНИЯ
Неопределена
Когато идвам си във Варна, казват - Шопкинята дойде,
когато в София пък кацна, шушукат - Варненката иде. ...

Паднах, когато ме удари,
но те забравих,
когато се изправих...!

Дъжд
Навън небето потъмнява,
притихва леко всичко изведнъж
и мрачен облак се явява,
за да извести за следващия дъжд. ...

Събуди радостта в твойте тъжни мечти.
Нещо мъничко дай ми. Нещо просто кажи.
Нарисувай ми цвете върху прашния под.
Разкваси ме уханно с най-тръпчивия плод.
Измини разстояния, за да зърнеш очи. ...

Мислех, че е по-лесно
да мразя, отколкото да
призная колко съм
разочарован.
Вярвах, че знам къде греша, ...

Когато утрото безмълвно в мараня,
се киска, носейки омара от езерото -
сбирана в нощта...
Когато слънцето с лъчите си изгаря,
а не погалва с нежност и нега, ...

Аз никога няма да ти кажа
и ти никога няма да разбереш,
защото няма да се откажа,
нито пък ти някога ще се спреш.
Ние ще продължаваме да правим това ...

На братовчед ми Йордан който само преди няколко часа сложи край на живота си!...А още нямаше тридесет години...
Все още не мога да повярвам!
В осемнадесет и тридесет днес
си взехме довиждане, а после,после ужасно е...
за последно било е нашето виждане.... ...

Вълните ме догониха за миг и сякаш
успяха да целунат стъпалата забързани...
Аз знам, че на нашето място ме чакаш,
сред пясъци от обич двама сме свързани!
Солена целувка почти ме гали, ...

>> Лятото превалва -
>> към своя край клони.
>> Есента в първи багри овалва
>> щедро още зелените листа.
>> ...

Вървя по лунната пътека,
обляна в лунна светлина.
Луната търси в мен утеха,
а може би чете една мечта...
Вървим по лунната пътека. ...

Една чайка, един фар, една вълна и едно море.
Една мида, една ръка на момиче, и едно момче.
Една сянка, един дух, едно слънце и една луна.
Сбъдват се един спомен, един сън и една стара мечта.
Пак, те се гонят със вятъра, живи и пъстри, ...

Вълна със вълната се гони,
обливат ме топли вълни.
Морето край мене говори,
то тихо и нежно шепти.
Оставям при него аз спомен ...

Когато думите надскочат свойта същност
и въздухът изхълца от ридание,
и неизказаното оживее
в горещата сърцевина на звуците,
когато чувствата надраснат всичко плътско, ...

Мастилен изоглос
пресича
поляната.
Отсам е лудата трева,
оттатък - другата. ...

Бавно крачи живота ни,
ту в тая, ту в друга посока.
Бавно измисляме начини
да се срещаме за пред хората.
Бавно кръстосваме мисли, ...

Стоим един срещу друг с паяка
и се гледаме в упор.
Аз мисля-какво ще стане
ако го натисна с малкия си пръст,
а той-колко време ще трябва ...

Толкова рано сутрин е.
Слънцето още спи.
Птиците се прозяват.
Мъж води куче в парка
и му говори. ...

Леле, как са ме притиснали
тез семейни задължения!
Сутрин, вечер, майко, писна ми!
Все да слушам чужди мнения...
„Туй защо си го сготвúла?! ...

Небето се разля задето вчера
довиждане си взеха Откровенци...
Раздели то не можеше да гледа
затуй изля печалните си менци.
А спомените дълго ще ги парят ...

Защо когато се загледам в празнината,виждам твоето лице?
Защо когато искам просто да не мисля,чувам твоя глас?
Защо когато някой ме погледне,вижда теб в моите очи?
Коя си ти?
И от къде си? ...

Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят!
Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)!
Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две с ...

И аз съм човек!
По земята топла
криволича
ден след ден.
В двайсет и първи век ...

Слънчоглед и слънце
На Гери и Мими - най-приветливите слънца,които имам честта да познавам
На Симона и Петя Дубарова :
„Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.” ...

> Нели обича този дето я подхвърля до небето,
>
> този, който да играе с малките дечица знае,
>
> който й се смее много и я вдига нависоко, ...

Порасна моето момиче - довчера ходеше едва,
а днес опитва се да тича и не със мама, а сама.
Шишето си държи в ръчичка, а в другата - какво да е...
Порасна мойта дъщеричка и не е бебе, а дете.
Усмихва ми се закачливо и хуква весело напред. ...