Poesía de autores contemporáneos
Не ти ли дадох всичко, което можех? 🇧🇬
Каквото носех в себе си бе все за теб.
Потъват в тъмното днес думите нищожни
и все съм тъй от Господ Бог проклет.
Откъснах ти парченца от душата си ...
Отивам на реката, не да плача 🇧🇬
аз искам да открия твоя лик
във бързеите чисти и да чакам,
за да дочуеш моя кански вик.
Отивам на реката, не да плача, ...
Пролетно 🇧🇬
зеленото петно на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно лалетата.
Градът пробужда се. Не е умрял.
От детски смях кънтят паветата ...
На България! 🇧🇬
Страна на шепа хора ти остана,
а историята те познава и като Империя голяма!
Та нали за нас Вазов " Аз съм българче " остави,
а после разни хора наши ни нарекоха славяни! ...
Красива моя 🇧🇬
трепери в снежни клони чинка сива
и двете чакаме те, свидна пролет,
но зимата не си, не си отива.
Висулки под стрехата ми сияят, ...
Защо ли ? 🇧🇬
не знаят и кога да спрат, те просто искат да блестят,
да светят в поетичната си нощ като луна,
макар и с отразена светлина.
Готови да платят цената на позора, ...
Невероятни пролетни поля... 🇧🇬
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
На моята мартеничка, 🇧🇬
сбъдна мечтите ми, сине.
Щъркелът, който лети,
чу и не ме подмина.
Спусна вързопче за мен, ...
Спомен от високото 🇧🇬
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици, ...
Между нас казано 🇧🇬
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда ...
Всичко е преходно 🇧🇬
радост за родителите
после... идват бедите
грижа за родителите
но поемаш живота си в свои ръце ...
*** 🇧🇬
Ти не можеш да обичаш.
А пък аз съм те избрала.
Диви мълнии привличам
с нежността си премаляла. ...
Пролет 🇧🇬
от първите искри на пролетта?
Отново прозвуча – красива ехо
от стъпките на мека топлина.
Ела, за да събудиш красотата, ...
Отворих книгата на 84-та страница и... 🇧🇬
Мислите на писателя?
Моментното състояние на автора?
Или са огледало на целия вътрешен свят на създателите им?
Книгите са това, което искаме да бъдат. ...
Стражът 🇧🇬
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...
Суета 🇧🇬
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите, ...
Сред битките е най-велика тая, която... 🇧🇬
във душата си чужди сълзи.
Все едно диаманти намират,
щом към другите мъка пълзи.
Много хора са склонни да хранят ...
Там 🇧🇬
/триолет/
Там, на брега на морето
ще отидем двамата с теб...
Да срещаме изгрева златен ...
Eла до мен 🇧🇬
Момче: Идвам, нали съм джентълмен
Момиче: От теб искам само уважение..
Момче: Ала дали го имам аз това умение?
Момиче: Ще ме обичаш ли? ...
Опасност от измръзване 🇧🇬
Р. Чакърова
Дълга зима... Не никне зелена трева,
а гнездата все още пустеят.
Хвърлям семе на лед от предишни слова ...