През януари люляците не цъфтят,
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,
а аз затъвам сред навяти преспи ...
Неочаквана нощ. С присмехулни очи
и луна, закачена накриво.
По перваза ù рехаво скърцат щурци
и редят полунощни мотиви.
Като в черно-бял филм булевардът е ням ...
Не съм захвърлен аз от никой разберете,
вървя нали ме виждате с изправена глава.
Хвалете, плюйте ако искате корете,
Аз знам че вътре в мене има свобода.
Не се срамувам когато се погледна, ...
Свалих от стените това, което е мое,
книгите пъхнах в кутии със цвят,
шкафове, пълни с дрехи опразних, а твоите
в гардероба останаха тъй да висят.
Във куфар всичко, що имам събрах, ...
...Винаги до мене и в мене...
Във добро и във зло, във щастие и нещастие,
ти, винаги до мене и в мене, винаги, винаги...!
Във здраве и във болест, в смях и сълзи
ти, винаги до мене и във мене, винаги, винаги...! ...
О, дете мое...
О, мило мое дете, дори и да сме разделени:
Ако почувстваш, че те духа студен вятър в сърцето?!
Ако почувстваш, че гъстата мъгла
ще заслепи добродетелите ти?! ...
...Едно любовно съобщение... (...Божие поръчение...)
В очите те се гледат и в един човек се сливат...!
Блестят те вовеки, най-ярките звезди и лъчи, вече са едно поточе...!
Две халки приемат се и във безкрайност се превръщат...!
Водопади бурни се преплитат, вече са едно течение...! ...
Човек да се тюхка и да се чуди,
кой ли от сайта и защо го прокуди!
Пишеше толкова стойностни неща,
четяхме го денем и през нощта!
Предлагам, идея да бъде подета, ...
Най-тягостно ми е, когато завали.
Небето става черно, сякаш плаче,
а капките дъждовни, все едно, сълзи,
се разливат тихо по клепачите ми.
И този миг притихнал е света, ...
Откакто хляба вадя във чужбина,
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща, ...
Синджир с покритие от родиева* сплав
Синджирче малко в Стария Несебър,
през лятото, в една задушна нощ,
харесах – нямах никаква потреба,
прииска ми се просто за разкош. ...
Отметнах пелената пред очите,
и вместо светлина какво видях,
парад на пустотата във душите,
и манифести за пари и грях.
Огледах се... безизразни лица, ...
Озъртам се, търся те, обезумяла.
Ах, само ако не бях закъсняла...
Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,
искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.
Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти, ...
Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове, ...