Poesía de autores contemporáneos
За водката и за живота 🇧🇬
особено когато съм пиян,
а туй се случва често...
... затуй водката си пия сам,
димът се стеле и се удря ...
Пясъчен часовник е живота 🇧🇬
отброява всеки земен миг,
а ние се лутаме без посока,
срещу вятъра надали вик.
От въпроси мозъкът се пука, ...
Път 🇧🇬
да търся щастие и доброта,
обходих цялата земя,
но срещнах зла съдба.
Не спрях и продължавах ...
Не е от днеска 🇧🇬
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...
Утре 🇧🇬
Какво ни носи утрешният ден
на нас и нашата Родина?
Дали ще е от слънце озарен,
или ще ни затрупа под лавина? ...
Грехът на прадядо ми 🇧🇬
Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,
с депеша препускал по плато скалисто.
На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —
войник чистел пушка и пеел замислен. ...
Жаба Кикерица 🇧🇬
и да съм певица,
но ми викат всички жаба,
Жаба Кикерица.
Домакинска проза 🇧🇬
На нашата съседка Роза
животът е същинска проза.
Всеки ден едно и също върши,
сготви нещо, а то бързо свърши. ...
Една любов 🇧🇬
ЕДНА ЛЮБОВ с ЕДНА ЖЕНА.
Тя беше, вече си отиде,
да, тръгна си и веч я няма,
Изстинали са чувствата в двама. ...
Баба и кифла 🇧🇬
Краката и ръцете не държат.
Кажи ми, моля, как е твойто име,
отдавна ли живееш в този град?...
- На мене ли говориш, ма склерозо? ...
За мъжките сълзи 🇧🇬
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...
Пред паметника в Сливница... 🇧🇬
Българийо за тебе те умряха...
Иван Вазов
Пред паметника в Сливница си мисля:
-Каква прокоба черна ни отвя, ...
Не мога да те забравя 🇧🇬
но напразно са били,
молех се за теб и чаках,
бог над мен да се смили.
Молех се отново да сме двама, ...
Взимам си с пръсти 🇧🇬
На 55, разумни сме хора.
Замаяно спи нейде лудото вино,
а ние не търсим в него опора.
Залепнали сякаш сме за чинии и чаши. ...