Poesía de autores contemporáneos
Заклещена във птичето цвърчене 🇧🇬
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò. ...
Мимолетен миг 🇧🇬
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...
Ще си отиде 🇧🇬
от тебе Пролетта.
И облаците
ще напълнят
небесата... ...
Заклевам се 🇧🇬
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш ...
* * * 🇧🇬
в моите нощи и дни...
Само с теб сега
знам, че мога да летя...
Късна обич ни събра ...
Наивност 🇧🇬
Смешно наивна изглеждам, нали?
Аз вярвам предимно в доброто.
А света е устроен така да боли,
че добрите да страдат най-много. ...
Цветовете на нощта 🇧🇬
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора. ...
Кукла стоманена 🇧🇬
за да може нищо да не ù вреди,
ни от вятър ще е повàлена
и на дъжд и слънце ще седи.
Не ще е тя ранима, ...
Тъжно пълнолуние... 🇧🇬
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
Целуни го, сам 🇧🇬
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...
Нощта 🇧🇬
яхнал белия кон
и се спуска устремено нощта
над бетон... над асфалт...
над есенна шума... ...
Приятели 🇧🇬
чуруликат птички две,
знаят, в къщата живее
миличко, добро дете.
Песничката слуша с радост ...
Крилете ми 🇧🇬
/Изповед на една Муза/
Надежда Павлова /Перличка/
Крилете ми не са от този свят.
Приемах земни образи. За кратко. ...