Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Ориентир 🇧🇬

Веднъж загубиш ли се в мрака
на дебрите които само чакат
скрити зверове зад всяка драка
без милост тебе да захапят.
Безсмислено е там да викаш ...

Divergent

Poesía » Filosófica

2014-10-19T11:06:15+03:00 1.2K 1

И ще напишем книга 🇧🇬

И ще напишем книга
Да, мили, точно като книга съм...
Със всяка дума, с всеки следващ ред,
със всеки прочит все по-твоя съм
и все по-жива, не портрет... ...

sisidara

Poesía » De amor

2014-10-19T11:04:22+03:00 971 1 8

Опустелият дом 🇧🇬

Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща... ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-10-19T11:01:38+03:00 774 5

Път нататък 🇧🇬

Съдбата - сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите. ...

koli4a

Poesía » Civil

2014-10-19T11:00:24+03:00 392 2

Ще бъда лъч 🇧🇬

Ще бъда лъч
Ще бъда лъч - в мъгливо утро.
Ще обещая светлина.
Жарава обедна ще стана -
ще те изгарям през деня. ...

stoyna

Poesía » De amor

2014-10-19T10:49:52+03:00 761 11

Времето не чака 🇧🇬

Времето не чака
Бързаш ли, не ще успееш,
бягаш ли, ще пропилееш,
няма вечно да те чака,
животът не се протака... ...

Valgerh1

Poesía » De amor

2014-10-19T10:46:25+03:00 627 2

Две думи малко са, а пък три са много... 🇧🇬

Изгубен между мрак и тишина…
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор… ...

adaruna

Poesía

2014-10-19T10:45:36+03:00 870

Тя 🇧🇬

Знае ли някой какво е Любов?!
И кога за нея е готов?!
С гръм и трясък се стоварва Тя. Любовта.
Обсебва нечия душа.
Споделена или не ...

polly78

Poesía

2014-10-19T10:43:27+03:00 506 3

Клавиши 🇧🇬

Клавиши на пиано -
в черно и бяло.
Нежен допир на топли пръсти,
единият отдясно, другият отляво.
Говорят без думи, ...

Mastilo

Poesía

2014-10-19T10:41:47+03:00 755 2

Зрънце вяра 🇧🇬

Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...

tanq_mezeva

Poesía » De amor

2014-10-19T10:40:15+03:00 583 7

Наследник на Вятъра... 🇧🇬

Наследник на Вятъра...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2014-10-19T10:29:40+03:00 476

Как се пие кафе в понеделник? 🇧🇬

Да се видиме казваш, на кафе или чай?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...

valiordanov

Poesía

2014-10-19T09:55:38+03:00 627 1

Неделна утрин 🇧🇬

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...

Eia

Poesía

2014-10-19T09:11:02+03:00 695 6

Изповед на дивия бръшлян 🇧🇬

Имам едно предимство:
не съм бил никога лош.
Спъвам се в камъни, падам и ставам,
сурвам се в пропасти, но оцелявам,
не знам нито ден, нито нощ, ...

Смиф

Poesía

2014-10-18T20:25:43+03:00 1.4K 7

Дървото „Довчера“ 🇧🇬

Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори - ...

Регина

Poesía

2014-10-18T13:30:18+03:00 1.3K 11

Приливи 🇧🇬

Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...

Eia

Poesía

2014-10-18T10:08:25+03:00 823 7

И иде Нова Есен... 🇧🇬

И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

2014-10-18T08:58:20+03:00 647

Прогноза 🇧🇬

Прогноза
Разсъмва се.
Боли ме лявото ребро.
Разтривам го.
Разсеяно и не ритмично. ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-10-18T07:43:15+03:00 652 7

Няколко педи нагоре 🇧🇬

Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...

Anita765

Poesía

2014-10-17T21:52:15+03:00 771 14

Прободен от знамения 🇧🇬

Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...

valiordanov

Poesía

2014-10-17T21:51:08+03:00 437

Тъгата на есента 🇧🇬

Ето я - това е тя,
ето идва есента.
С бледо жълтички листа
и с дъх на мъничко тъга.
Но можем ли да я виним в това? ...

dillyanaboneva

Poesía » De amor

2014-10-17T21:47:57+03:00 657 2

Усещания 🇧🇬

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...

bathory

Poesía » De amor

2014-10-17T21:44:40+03:00 989

Любовно пиянство 🇧🇬

Вино червено за мене си ти
и на глътки отпивам те бавно,
сладка омая в мене трепти,
горя от любовно пиянство.
Ще вкусвам всяка капка от теб, ...

plama7

Poesía » De amor

2014-10-17T21:43:17+03:00 837 11

За любовта ти 🇧🇬

За всичко, което имаме и нямаме,
за всички откраднати мигове,
за всичките сълзи изплакани,
за спомените ми индигови,
за болката в душата ми погребана, ...

Черна_Роза

Poesía » De amor

2014-10-17T21:42:36+03:00 1.2K 1 4

Като приятел 🇧🇬

Какво съм сторил
аз не зная...
Защо намрази ме така!?
Нима злодея съм
аз който? ...

aap

Poesía » Otra

2014-10-17T21:41:59+03:00 527 3

Сърцето 🇧🇬

Сърцето не иска да повярва,
че те няма вече,
че си далече!
Тупти в пазвата ми скрито,
с пелена от горест е покрито. ...

Ve2666

Poesía

2014-10-17T21:41:32+03:00 501 1

Случайност 🇧🇬

Случайността е моят цар и моят бог,
във напрежение пред нея коленича,
тя ме отблъсква с отказа си строг
или е моят храбър рицар.
Не чужда воля, не приятелска ръка ...

yurukova

Poesía » Otra

2014-10-17T21:39:53+03:00 838

Пораснали момичета 🇧🇬

Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...

Самодива

Poesía

2014-10-17T21:38:49+03:00 3K 1 15

Забравяме II 🇧🇬

Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...

laramaylin

Poesía » Otra

2014-10-17T21:38:33+03:00 511 1

Писмо до Европа от пъкъла 🇧🇬

ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2014-10-17T21:37:13+03:00 802 2 17

Мечтани нещица 🇧🇬

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...

djudjii

Poesía » De amor

2014-10-17T21:36:25+03:00 1.4K 1 29

Оставям принципите 🇧🇬

Разкъсай тясната ми рокля
и токчетата по дяволите ги хвърли.
Принуди ме да съм твоя,
този път не ще откажа ти.
Поне веднъж не искам правила ...

EmiliaY

Poesía

2014-10-17T21:33:54+03:00 525

Всъщност... любовно е 🇧🇬

Аз съм човек, но без сърце,
стопи се толкова отдавна.
Със себе си отнесе в мен детето
и сега сама съм празна.
Такова е и бъдещето ми, обречено, ...

Castaneda

Poesía » Otra

2014-10-17T21:30:09+03:00 968 1

На Веселина 🇧🇬

Присламчиха ми се две душички
със светли играещи очички.
На стоп ги возех поне два часа,
в пепелника ми оставиха над десет фаса.
Оплакаха ми се от „лошите” съпрузи. ...

presij

Poesía

2014-10-17T21:29:22+03:00 1.9K 7

Ще дойда, Мамо 🇧🇬

Нарамил
кръста си на рамо,
при теб
ще дойда скоро, Мамо!
Ще дойда ...

koli4a

Poesía » Otra

2014-10-17T21:28:54+03:00 589 3

Криминогенно 🇧🇬

Криминогенно
На комшията дигнаха колата,
на бълдъзата дигнаха полата,
мутрите на адвоката
дигнаха къща на два ката! ...

gancho36

Poesía » De humor

2014-10-17T21:28:15+03:00 723

Жената № 2 🇧🇬

Дали е тя
ребро адамово,
не зная,
но знам,че и Адам е
Евин син... ...

Hekredel

Poesía » De amor

2014-10-17T21:27:33+03:00 519 1

Лято 🇧🇬

Ах, портокалът на слънцето в горската пазва…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.
Сламено, лятото непълнолетно изтече ...

andromen

Poesía

2014-10-17T21:25:33+03:00 753 1 3

Божието рамо 🇧🇬

Божието рамо
Кой на дивана до мене седеше?
Кой ме разпитваще както мълчеше
и думите падаха в душния зной?
Очаквах тръба да засвири отбой... ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-17T21:24:55+03:00 539 8

С цветовете на дъгата рисувам нощта... 🇧🇬

С цветовете на дъгата
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини. ...

donchevav

Poesía » De amor

2014-10-17T21:23:23+03:00 621 4