Poesía de autores contemporáneos
Минутка страх 🇧🇬
решихме с още нещо да закичим
отсечката дотолкова позната -
минутка страх обратна на обичането.
Отсечката от раждане до смърт - ...
Ще победим злото 🇧🇬
Няма да му дам и дъх от мен!
Някъде във друго време
Може и да бъде, но ще бъде светъл ден!
Зло си - бродиш, душиш алчно и ни искаш ...
Възможно ли е да направим невъзможното 🇧🇬
А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели. ...
... светулчице, ожари ме... 🇧🇬
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари. ...
Очакване 🇧🇬
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...
Времето е дъждовито 🇧🇬
както в моите очи.
А сърцето ми - обвито
в гръмотевични мъгли.
Времето във мен е спряло. ...
Събирам за теб 🇧🇬
Събирам любов, много любов,
на теб наречена, на теб дадена.
Събирам слънца и лято, давам им твоето име,
а сърцето ми сияе, натежало от нежност ...
Вземи ме такава! 🇧🇬
Такава ме искай - обичай до лудост!
Такава ласкай ме, докосвай, целувай...
Ще стихна в гръдта ти, в очите ти хубави
ще вливам дъждовно трепети влюбени. ...
Аз съм българин 🇧🇬
да злобея, да крада, да мразя!...
Да съм роб, слуга на конформизма...
С мутрите народа ни да газя...
Аз съм българин!... И най обичам ...
Изгубени лодки 🇧🇬
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува, ...
След потопа 🇧🇬
Бих искала да се наричам радост,
бих искала вода от извора да бъда:
да ме очакваш жадна да ти давам
от тайните на първия и първата. ...
Ще ме намразите... 🇧🇬
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
Постоянно 🇧🇬
Напоследък трудно проронвам сълзи. Уморен съм и чувствам без чувство.
Сякаш хаосът във мен и отвън ме смрази. Сякаш някакво ново изкуство
ме влече към коптор безстопанствен насън. Стопанисва го призрачна болка.
И от подлия праг тя наднича навън. И ме вижда. А аз със двуколка ...
Утре 🇧🇬
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...