Poesía de autores contemporáneos
Време 🇧🇬
и не виждам друго, освен годината в календара
Бавно животът ми минава
И като стръкче от нивята, слънцето ме подминава
Чувствата ми бавно изстиват ...
Вчера 🇧🇬
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също." ...
Обществена Тоалетна 🇧🇬
на лигав и плевритен камънак,
по чийто морави релефи
се пука нечий крив гръбнак;
Кобур в мазилка и боища ...
Гълъби пред Кауфланд 🇧🇬
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...
Изгубени 🇧🇬
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно - ...
Достатъчно любов 🇧🇬
понякога дори е много.
И щом настъпи в мене зима,
ме топли по- добре от огън.
Като размер ми е голяма – ...
Жив сиротник 🇧🇬
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...
Сърничка мажоретка 🇧🇬
от мъничка е мажоретка.
С помпони или с батон,
с ботушки и с пилотка
в строя е със стегната походка. ...
Безлюбовни сънища 🇧🇬
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили? ...
Облаци 🇧🇬
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави ...
Лудост 🇧🇬
"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен ...
Разгърдено перде 🇧🇬
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час ...