Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Всичко 🇧🇬

Ако бях в отвъдното,
щях като призрак
да се върна,
само за да
те прегърна. ...

Magnificent-wind

Poesía » De amor

2013-10-09T21:43:00+03:00 1.1K 2

* * * * 🇧🇬

Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...

Avis

Poesía » Otra

2013-10-09T21:35:34+03:00 734 1 5

Време 🇧🇬

Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...

maikata

Poesía

2013-10-09T21:33:47+03:00 602 1

Прошка 🇧🇬

Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...

iverado

Poesía

2013-10-09T21:33:08+03:00 897 7

Просто сън 🇧🇬

Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред ...

skeleton

Poesía » De amor

2013-10-09T21:31:32+03:00 847 3

Истинско страдание 🇧🇬

Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...

krasimirest

Poesía » Filosófica

2013-10-09T21:06:30+03:00 905 1

Игра с огъня 🇧🇬

Политици:"Ще допускаме араби емигранти
на българска територия."Какви гаранти
на националната сигурност са те?
Ама и ние сме си виновни, че сме овце!
Ами ако направят атентати, кой ще ги спре?! ...

hcs

Poesía » Civil

2013-10-09T21:03:07+03:00 546

Мечти и желания 🇧🇬

Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...

stardust90

Poesía » Otra

2013-10-09T20:54:26+03:00 804

Кокичета 🇧🇬

КОКИЧЕТА
Пълзи в душите ни мъгла,
каквато досега не е пълзяла.
Не вярвам в първата слана.
Силно вярвам в пролет бяла… ...

rozza

Poesía » De amor

2013-10-09T20:42:24+03:00 1.3K 8

По стъпките на вятъра 🇧🇬

Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден ...

Ivanteh

Poesía » Otra

2013-10-09T20:41:46+03:00 787 3

Но те искам за Бога... 🇧🇬

Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда, ...

rumiana

Poesía » Otra

2013-10-09T20:40:48+03:00 1.1K 1

Балансиране по въже 🇧🇬

Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...

koli4a

Poesía » Otra

2013-10-09T20:32:39+03:00 476 2

Моят изтребител 2011 🇧🇬

Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини ...

stivi797

Poesía

2013-10-09T20:29:59+03:00 613

Самота 🇧🇬

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

adamant13

Poesía » Otra

2013-10-09T20:20:31+03:00 568

Какво работя 🇧🇬

Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?! ...

valqka

Poesía » Otra

2013-10-09T16:07:07+03:00 755 18

Еснаф 🇧🇬

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...

Hekredel

Poesía » De humor

2013-10-09T10:11:39+03:00 625 3

Дар от принца 🇧🇬

Здравей, съкровище любимо.
Здравей, приятелко добра.
В началото на този ден бъди жената
с най-красивата усмивка на света.
Бъди с весело сърце и почни ...

nakata

Poesía » De amor

2013-10-09T10:10:28+03:00 636

И някога, когато... 🇧🇬

И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека. ...

manipuliram

Poesía » De amor

2013-10-09T10:09:47+03:00 849 13

В кого е вината 🇧🇬

На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...

valiordanov

Poesía

2013-10-09T10:07:18+03:00 684 6

Спомени 🇧🇬

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...

voda

Poesía » De amor

2013-10-09T10:05:18+03:00 917 13

Въпроси с мъничко надежда 🇧🇬

Дали да се откажа от мечтите си
със тебе да споделям дните си?
Дали безмилостно към нас ще бъде времето,
че най-безценния ни дар да вземе то?
Дали ще мога да почувствам силните ти длани ...

themonk

Poesía » De amor

2013-10-09T10:04:27+03:00 958

Твоята мечта 🇧🇬

Твоята мечта
Веч не си сама,
имаш си мечта,
тя е любовта,
тя е нежността. ...

Valgerh1

Poesía » De amor

2013-10-09T10:03:21+03:00 721 1

Дълбока обич 🇧🇬

Докато утрото те раздвоява -
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна - ...

TheGoldenEnigma

Poesía » De amor

2013-10-09T10:02:53+03:00 897 2

Герой 🇧🇬

Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная... ...

DaniBo

Poesía » De amor

2013-10-09T09:59:22+03:00 896 1 7

Тази любов 🇧🇬

Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...

рокерче666

Poesía » Otra

2013-10-09T00:50:19+03:00 950

Намерих те 🇧🇬

Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...

starkmaster

Poesía » De amor

2013-10-09T00:50:10+03:00 682

Кой в машина за сълзи ще се познае 🇧🇬

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...

valiordanov

Poesía

2013-10-09T00:49:10+03:00 522

След толкоз истини нечути 🇧🇬

След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...

Brezar111

Poesía » Otra

2013-10-09T00:15:31+03:00 1.1K 2 7

Скитница 🇧🇬

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

desito_t

Poesía

2013-10-08T23:34:22+03:00 1.1K 4

Необяздена младост 🇧🇬

Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие ...

toxin

Poesía » Otra

2013-10-08T23:33:28+03:00 868 3

Есенни минзухари 🇧🇬

Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...

laramaylin

Poesía » Otra

2013-10-08T23:33:17+03:00 742 8

Онемял грамофон 🇧🇬

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...

stefitopz

Poesía

2013-10-08T23:26:42+03:00 1.1K

Несебър 🇧🇬

Остави само траен спомен в мен...
О, град Несебър, как да те забравя?
Навярно ще се върна някой ден...
с носталгията своя да се справя!
Морето още помни любовта... ...

krasini

Poesía » De amor

2013-10-08T23:26:22+03:00 809

Светъл стана денят 🇧🇬

Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат, ...

pa4oppp

Poesía » Otra

2013-10-08T23:26:00+03:00 1.1K

Чувства 🇧🇬

Преливат чувства в мен,
от любов до гняв,
че не мога да съм с теб,
сигурно е грях?
Желание огромно, ...

stardust90

Poesía » De amor

2013-10-08T23:25:23+03:00 1.1K

На мама 🇧🇬

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка. ...

adamant13

Poesía » Otra

2013-10-08T23:25:12+03:00 504 2

А птиците остават, за да пеят 2011 🇧🇬

Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни. ...

stivi797

Poesía

2013-10-08T23:24:59+03:00 1.6K 1 4

Обичал ли си някога така... 🇧🇬

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта ...

Evelina7

Poesía » De amor

2013-10-08T23:24:48+03:00 6.7K 1 8

Ела при мен 🇧🇬

Ела при мен
Гласът ти ме пленява,
във мене той звучи,
сърцето ти ме сгрява,
при мене остани. ...

Valgerh1

Poesía » De amor

2013-10-08T23:23:58+03:00 722 1

Банално (или анатомия на една раздяла) 🇧🇬

На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...

radiola

Poesía

2013-10-08T22:03:28+03:00 1K 20