Полегнал зад бара на следобеда,
все още полубуден - залезът
протяга се и се прозява с ранните пияници…
Класически бохем: започва с маргарита,
японско утро с джин е после по програма… ...
Аз чувам музика, облечена във нежност.
Усещам допир, пълен с топлина.
С очи обхождам цялата безбрежност
и търся пак онази светлина.
Отпивам глътка въздух и долавям ...
Всяка вечер, когато луната заспи
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил ...
МАЙСКИ ДЪЖД
Прегърнал този майски ден през кръста,
дъждът полека слиза от могилите,
пристъпва в мокрите треви на пръсти,
гъстее, ромоли, набира сили, ...
Уморен от безпътица храбър народ,
топи се безмилостно като пролетен сняг;
над него – приведен, навъсен небесният свод
с огън рисува пророчески знак.
Продажници драпат към своя Олимп, ...
Безсмислен, от живота изцеден,
стене днес до болка сивия ми ден
и сам неразбран се носи в света
духът ми контузен от злата съдба...
... Не помня защо, как и кога ...
Под звуците на саксофона важен извива се като пантера черна
и плътските желания подклажда, претръпнала в движенията си древни...
Тя!
Ръцете ù се вият виртуозно, като забравено от векове изкуство,
Косите разпилява и докосва се, облизва устни сякаш сладко вкусва... ...
В живота крадешком ако надничаш,
лъжовен огън ще те изгори!
Не се погубвай сляпо да обичаш,
но без любов останеш ли– боли!
Обичай, ала в чувствата си мъдър ...
Бургас мой роден, свиден Бургас,
в Бургас безводен родих се аз,
но днес Бургас е с нова премяна -
с морска градина и панорама.
Започваме винаги с нефтозавода ...
Потърсих най-напред във теб врага,
че вечно ме притискаш в някой ъгъл!
Не беше в теб! Ти ме измъкна на брега
на твоя остров - топъл, тих и смугъл...
Потърсих после другаде врага - ...
Помниш ли, мъничка моя пораснала,
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...
По улици и булеварди, се взирам в хорските лица,
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта, ...
Искам с теб да посрещаме изгрева
на брега на далечно мечтано море,
в него да газим от пурпур обагрени,
с натежали от щастие мокри нозе.
С шепи да сбираме слънчеви пламъци, ...
"Той дали ме обича... или само ме иска..."
Захвърли тази мисъл на пода сега...
като дреха, която душата притиска:
щом копнее те мъж - ти се чувстваш жена.
Той събужда очакване тъй необятно; ...
В морето на живота - вечно неспокойно,
мислите се давят и реват.
Бели лодки все ги следват неуморно,
в небето очертават звезден кръстопът.
По който само вятърът копнежи гони, ...
Седем чакри аз приспах,
тихичко, спокойно пълнех се със страст.
И какво направи ти, кундалинито ми подлуди.
Всички други чакри пощуряха,
силно те вибрират и не искат да се спират! ...
Търкулна се луната - меден грош -
и клекна като куче зад баира.
Тъмата - гъста, да я режеш с нож!
Ни път, ни дом се в тази нощ намира.
И аз се лутам - скитник обосял, ...
Далечното преражда се в мечта,
в копнеж по неизвестното извечен.
Колхида е измислена страна,
но цел за непознатите предтечи.
Далечното е ярък фар в нощта, ...
Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...
БЕЗ НАЗДРАВИЦА
Наливам с бистра лудост чашата до горе
и бавно сядам дълга глътка да изпия.
По дланите изтръпнали сълзи умора.
Здрачава се – часът на първата ракия... ...