В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря"
Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал. ...
Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват, ...
Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...
Заглавие и идея от:
Благодаря на (Калин Стайков) kalints
Под пръстите зреят тръпчиви идеи
и стихове сънни надничат.
Нахранват душата, за нещо копнеят ...
Човекът е това, което е!
Животът те поглъща като лава...
И щом усети те, че си „менте”
на смъртната стена те приковава
„Виновен” – ти окачва... и въжето ...
В неделя следобед кварталът застива
във странен и сив зодиак,
птици се гонят в простора лениво,
а котки сънуват каймак.
Григоров крещи на балкона отсреща, ...
Дойдох при теб от безкрая,
с порива на космичен вятър,
разпилял душата ми до края
на брега - ситен кварцов пясък.
Ти си ми водата, създаваща спомени, ...
Аз съм жена, не от онези наивните -
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.
Топли са само очите ми (всъщност и дланите). ...
Понякога ме провокираш да съм топла,
по-топла от очите ми кафяви,
по-топла и от кехлибарените вопли,
с които слънцето в душата ми изгрява!
Понякога ме предизвикваш да съм нежна, ...
Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив, ...
Как толкова години съм живяла в заблуда,
вярвах в празни приказки,
слушах всеки ден лъжи.
Всеки път се питах това ли е животът,
вместо любов да срещаме два празни погледа, ...
Кориш ме сега, когато си млада, за всичко казано от мен. Животът ти в момента е наслада и радваш се на всеки Божи ден. И майчина помощ ти не оценяваш, защото си в началото на младостта. На собствените сили се надяваш, но и теб те чака старостта. И ти ще станеш майка на твърдоглава дъщеря. Която няма ...
И в сълзи съвестта да топиш, тя не намалява.
Обричайки се в нея ти сама забравяш да летиш
и всички вени тя бавно ти стопява
Не бъди поредното изсъхнало тяло
с одрипаното ти съжалително наметало. ...
Неминуема тъга е виснала над мен.
Смирена, търпелива и жестока.
Обръщам се и чакам някой ден,
когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая ...
Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...
Грешката
Къде сгреших? - кажи, любими,
С това ли, че по пътя рисувах картини?
Или защото за целувка всеки миг копнея,
а ти предпочете да отидеш при нея? ...