Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Режим на самотата 🇧🇬

Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...

ZAGORA

Poesía » Otra

660 5

Без наздравица 🇧🇬

БЕЗ НАЗДРАВИЦА
Наливам с бистра лудост чашата до горе
и бавно сядам дълга глътка да изпия.
По дланите изтръпнали сълзи умора.
Здрачава се – часът на първата ракия... ...

severianin

Poesía

1.3K 8

Под слънцето ни нищо ново 🇧🇬

Навсякъде нещата се повтарят...
И в писането мисля е така!
Търгувано е всичко на пазара.
И всичко тук е... "втората ръка".
Не можем колелото да открием. ...

Hekredel

Poesía

452

Магията на писаното слово 🇧🇬

Обичам хартията! Дъха на мастило!
Белият лист е като бяло мъртвило!
Изписвам върху него буквените знаци,
като живописни ориент сокаци...
Мислите, чрез тях, поемат на север, на юг, ...

goblenka

Poesía » Otra

697

Куриоз! 🇧🇬

К У Р И О З !
Върху една червена роза,
разпъпила в дъжда,
гол охлюв с пипала
случайно заплодил пчела. ...

plamen-p

Poesía

885 1 7

Мъжете, които само носят мъжки имена 🇧🇬

Мъжете, онези, които само носят мъжки имена,
се влюбват не в крилете, а в токчетата и късата пола...
Истинските, които наш тип не са,
обикват старите ни маратонки...
Защо тези, които на дансинга танцуват, ...

migli4ka

Poesía » Otra

973 1

Делфин 🇧🇬

Ти дойде при мен,
о, ти, красив делфин.
Дойде в съня ми
и бе мой другар.
Помогна ми да стигна до брега, ...

Jarava

Poesía » Versos blancos

2.6K 1

Така ли ще завърши любовта ни 🇧🇬

Така ли ще завърши любовта ни
Така ли ще завърши любовта ни –
въздишка, свита в есенни листа
от вятъра на купчинка събрани,
с ухание на стъпкана мечта... ...

imperfect

Poesía » De amor

896 3

* * * 🇧🇬

След теб ухае още стаята ми на любов,
кръговрат от спомени поражда зов,
да те загубя не, не съм готов,
без теб да тлея тихо в живота си суров...
Ще те създавам всяка нощ от спомена, ...

dochev89

Poesía » De amor

780 2

Отначало... 🇧🇬

Как странно нареждат се мислите,
щом нещо се в тях промени?!
До днес си подреждал измислици,
а смисълът в тях си открил.
Как странно променят се хората, ...

ivtorinka

Poesía

1K

Вълча болка 🇧🇬

Вълча болка
Сълзи. Не са от мен. Душата ми отдавна
не е олук за скръб. Липата вероятно
пропуска времето на капки...
Над тях ленива прах размятат ...

theironlady

Poesía » De amor

922 6

Стъпки в пясъка... 🇧🇬

Стъпки в пясъка...
...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

763 4

Сега съм друг и съм от камък 🇧🇬

Чуй как гарваните грозно грачат,
нощта разнася своя плач.
Бурно ветровете стенат,
в земята удря се небесен глъч.
Бавно всичко в мрак потъва, ...

Vladi_89

Poesía » De amor

1.2K 2

* * * 🇧🇬

И вечерта да ме загърне в лилавия си шал,
любовните, отминалите ветрове
в шепата да прибере
и двете с вечерта, сами -
но не и бедни, ...

maikata

Poesía

686 2

Почакай... 🇧🇬

Не ме докосвай, нека ей така
облегна се на силното ти рамо.
Приспала болката горчива и тъга,
те зацелувам как аз си зная само.
Да те помилвам, както вятърът цвета ...

Djein_Ear

Poesía » De amor

812 1

Да летим... 🇧🇬

Искам да живеем като в късно кино,
да вечеряме на свещи
и да пием много вино.
Да се чувстваме щастливи -
всеки ден и всеки час. ...

Simone

Poesía

526

Сам 🇧🇬

Чувствата останаха без думи,
разумно тялото не ще да спи.
Липсва връзка помежду ни,
защо не проумявам, но боли.
Сгуших се отново във Безкрая, ...

krvelkov

Poesía » De amor

685 2

Без изход 🇧🇬

"БЕЗ ИЗХОД"
текст: Мирела Гълчанова
и
Росица Митева
Защо ме изостави, мамо? Нямаше ли нужда да ме прегърнеш? Аз щях да те накарам с мен да се гордееш! Защо го направи, мила мамо? Не ме ли искаше? Защо го направи? ...

maraya94

Poesía

1K

Душата на жената 🇧🇬

За жената - питайте жените!“
(Пословица).
Душата на жената
е terra incognita!
Но вместо със въпросник ...

Ангар

Poesía » De humor

1.2K 10

Докога? 🇧🇬

Защо държиш ме толкова жаден
за дружеска, мила думичка от теб една,
когато добрата съдба ни е събрала,
а ние само се споглеждаме едва?
Обичам те много, направо си летя, ...

valqka

Poesía » De amor

798 8

Бог да те пази 🇧🇬

Подмина ме! Просто така ме подмина…
Небето над мен се стовари.
Светът ми се срути, земята се срина –
шамар да ми беше ударил!
С нож да ми беше пронизал сърцето, ...

marielavip

Poesía » De amor

1.9K 2 6

Калем 🇧🇬

От самота се скоминясах и памук,
от фъндъци на тополи и от троскот,
от думи в рикошет, избълван студ.
Тишината тук се правеше на Господ.
Тишината беше блага като мед. ...

yotovava

Poesía » De amor

759 3

Мит за второ сътворение 🇧🇬

Ръцете ти са оголени върби,
които ме посипват с благородие.
Очите ми, две разгонени сърни,
сърцето ти заключиха в трезора си.
И други вътре безпомощно мълчат. ...

apriori

Poesía

804

Да обичаш 🇧🇬

Да обичаш е толкова трудно –
да умееш за друг да живееш
и с душата си – изворче чудно,
върху болките му да се лееш...
Да обичаш е толкова нужно - ...

ekstasis

Poesía » De amor

1.5K 2 10

Не изплувайте... 🇧🇬

Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...

VirtWorld

Poesía » Versos blancos

1.1K 6

Решение 🇧🇬

Гледам през прозореца с надежда
и повдигам лявата си вежда:
Виждам мръсотия тук-таме,
че кой през тази гнусотия ще съзре
гледката на няколко мръсни гаража ...

Jarava

Poesía » Otra

1.1K 2

За Нещата – такива, каквито са... 🇧🇬

Какво е Изневярата? Предателство?
Или e само щура пантомима –
мисловно бягство, смяна на картината,
от дълго и обсебващо приятелство?
Какво е Бягството? Душевно малодушие? ...

DGanev

Poesía

842 2

Плачеща жена 🇧🇬

Очите парещи, сълзите капещи,
лицето черно е от размазания грим.
Гласът треперещ, устните пресъхнали
гърлото безмълвно е заради неизречените думи.
Тялото потъващо, леглото поглъщащо, ...

marriaaaaaaa

Poesía » De amor

867

* * * 🇧🇬

Изгубих те... И се научих
в отсечката на днешния ден
да се радвам на всяко чувство,
на всеки миг споделен.
И няма вчера, нито утре, ...

muratuba

Poesía » Otra

629

Смърт... eла! 🇧🇬

СМЪРТ... eла!
Eла, СМЪРТ моя!
Eла... ВЗEМИ МE!
Eла тихо - загърби мe,
за да тe нe видя аз! ...

ivaylo1959

Poesía

1.3K 6

Приятелско послание 🇧🇬

Днес сърцето ми като цвете се разтвори,
цъфнало в студа на премръзналата ми душа,
и на твойте мисли реши то да отговори
и да потърси малко топлина.
Днес душата ми с надежда се изпълни, ...

nadista

Poesía

1.6K 2

Нужни са ми само две дози истина... 🇧🇬

Нужни са ми само две дози истина,
две дози, но ударни, венозни.
Нужна ми е само една усмивка,
една, но истинска, от която кръвното се вдига.
Нужен ми е донор, ...

migli4ka

Poesía » Otra

869 1

Животът с мен да се сбогува 🇧🇬

Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак ...

koli4a

Poesía

633 10

И нека бъде така 🇧🇬

И нека съществува светът.
И нека съществата живеят.
И нека да бъде любов.
И нека да няма страдания.
И нека ден след ден тази любов ...

tanelia

Poesía » Otra

1.4K 4

Воин 🇧🇬

Воин
Аз съм денят. Аз съм и нощта.
Див и яростен. Воин и пазител.
Воювам с дух, сърце и душа.
Насаме със съмненията и съвестта. ...

starkmaster

Poesía » Otra

684 2

(Не)мъртвите поети 🇧🇬

В памет на Янко Димов
Поетите призвани, орисани да пишат,
разпънати между "сега" и бъднини мечтани,
чрез радостите хорски и болките им дишат,
със слово ни разтърсват, или лекуват рани. ...

ValeriaTodorova

Poesía

642 1

И няма ден, и няма нощ 🇧🇬

И няма ден, и няма нощ
И няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша. ...

imperfect

Poesía » De amor

1.2K 13

Мими 🇧🇬

Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора. ...

vanq-88

Poesía » Otra

1.1K 2

Сънувам спомени 🇧🇬

Толкова много жени
преминаха през огнището на деня ми...
Мечата кожа пред него - съвсем,
ама съвсем изпосталя...
Проскуба се пищната козина ...

krchernev

Poesía » Filosófica

834 3

Човешките очи 🇧🇬

Човешките очи остават
ненаситни:
да вземат искат само,
но не и да дадат,
и те в това са, братко, ...

Hekredel

Poesía » Civil

584 1

Poesía de autores contemporáneos

Режим на самотата 🇧🇬

Без наздравица 🇧🇬

Под слънцето ни нищо ново 🇧🇬

Магията на писаното слово 🇧🇬

Куриоз! 🇧🇬

Мъжете, които само носят мъжки имена 🇧🇬

Делфин 🇧🇬

Така ли ще завърши любовта ни 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Отначало... 🇧🇬

Вълча болка 🇧🇬

Стъпки в пясъка... 🇧🇬

Сега съм друг и съм от камък 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Почакай... 🇧🇬

Да летим... 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Без изход 🇧🇬

Душата на жената 🇧🇬

Докога? 🇧🇬

Бог да те пази 🇧🇬

Калем 🇧🇬

Мит за второ сътворение 🇧🇬

Да обичаш 🇧🇬

Не изплувайте... 🇧🇬

Решение 🇧🇬

За Нещата – такива, каквито са... 🇧🇬

Плачеща жена 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Смърт... eла! 🇧🇬

Приятелско послание 🇧🇬

Нужни са ми само две дози истина... 🇧🇬

Животът с мен да се сбогува 🇧🇬

И нека бъде така 🇧🇬

Воин 🇧🇬

(Не)мъртвите поети 🇧🇬

И няма ден, и няма нощ 🇧🇬

Мими 🇧🇬

Сънувам спомени 🇧🇬

Човешките очи 🇧🇬

Cola