Poesía de autores contemporáneos
Луниеносно 🇧🇬
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже. ...
Ръцете на художника след време... 🇧🇬
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
Ваш ред е! 🇧🇬
В очите ми няма сълзи.
В гърдите имам сърце,
от много докаснато е,
но студено не е! ...
Лъжец 🇧🇬
Всичко започва с поглед свенлив,
бузи червени, тъмни очи.
Кой те направи толкоз красив?
Само това ти ми кажи... ...
На Г. (2010г.) 🇧🇬
в очите ми ликът ти да е скрит
и истински да ти се вричам,
да няма лек за сладостта открит...
Как искам устните ти да целувам ...
Интер-нетно стихо 🇧🇬
Вече май на друг език говориш...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...
Чуруликаше ми - че си жадна... ...
Обичам те, Родино моя 🇧🇬
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...
Океана 🇧🇬
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
Есенно 🇧🇬
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...
"Анти"живот 🇧🇬
Да ви кажа ли защо съм вечно "Анти"?
Направо!
За всичко са виновни само хората
със бели манти... ...
Остарявам 🇧🇬
неусетно сякаш и аз остарях,
какво ли друго ми остава,
щом вече почти побелях.
Белее сребро във косите ...
Не разбрах защо 🇧🇬
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...
С душата си да уловя 🇧🇬
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...
Угасна слънцето... 🇧🇬
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
Накъде? 🇧🇬
скреж прозорците закри,
студ достига до сърцето,
тъжно е и нещо те боли.
Седиш във стаята студена, ...
Договор с небето 🇧🇬
Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма. ...
Белият вълк 🇧🇬
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
Помогни навреме! 🇧🇬
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...