Все още слънцето във двора се е спряло.
От запад черен облак си тълпи.
О, сякаш всичко е наоколо горяло…
И огънят на лятото край мен дими.
С конете си в небето е Свети Илия... ...
В този водовъртеж от добри намерения
как се случи въобще да изплува това?
За любов взимам болка, за вяра – презрение,
за приятелство – злоба, за изкуство – лъжа...
В този водовъртеж от добри намерения ...
До днес не бях я забелязал даже,
на улицата гледал съм през нея
и явно се е сливала с паважа -
била е като дреха на алеята...
Стояла е все там, замислена ...
Бъди моята пътека, по която аз вървя!!!
Бъди вятъра, нежно разпилявай косите ми!!!
Погледа ми, за да бъдеш в мойте очи!!!
Бъди сълзите ми, за да поплачеш заедно с мен,
за една любов голяма!!! ...
Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно ...
На лутането из мислите стиха
Да си сам не е работа шега,
сам със мислите да си,
мислиш си ти за това що е съдба,
за какво ги има парите или женската суета... ...
Когато Бог я взе, не ме попита
ще мога ли без нея да живея,
превърна я във ангел – да долита
подобно на вълшебна фея.
Когато Бог я взе - ми взе душата, ...
Своята почивка вдишвам бавно, със наслада.
Издишвам с благодарност напрежението от деня.
Очи затварям, тишина и тъмнина ме обладават.
Енергията нежно вплита се във моята душа.
Музика от дишане в хармония със тишина. ...
Тя почука разпалено - като пролетен дъжд,
по стъкла, натежали от чакане.
Вътре в тъмното сянка на някакъв мъж
си доливаше в тъжната чаша.
Тя нахълта в душата му, мълчаливо го спря ...
Топя се от разпалени копнежи
Топя се от разпалени копнежи
и с поглед следвам стъпките ти нощем.
Ръцете силни, но до болка нежни,
как искам да усещам дълго още... ...
МЪДРОСТТА НА ВЛЪХВИТЕ
Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви. ...
Някога мислила ли си какво ни събра?
Дали бе магия, или просто така?
Кога бе моментът, в който разбра,
че движим се заедно... ръка за ръка.
Дали любовта ни вечно ще си остане? ...
Научих се да губя много битки,
да падам и да ставам без сълзи,
по мъжки да отпивам едри глътки
от виното, дори да ми горчи!
Научих да прощавам изневери, ...
Из кървави следи във нощи черни
заскитах с самотата си неверна.
Заслушано в прибоя на морето,
отчаян ритъм следваше сърцето!
Една цигулка на щурец ме стресна, ...
На този свят и в земния живот
успехът е оста на колелото.
Но не виси на клонче като плод –
към него стръмни пътища те водят.
След първия успех какво последва? – ...
вдъхновено от Есенин
В Страната си на сенките – не може
да се събудиш в този полумрак:
какво че съвестта ти се тревожи–
оставаш неразбран или глупак! ...
на Б.
Тя бе красива, но напълно невъзможна.
Той - рицар във ръждясали доспехи.
Целувките ù - дяволски безбожни,
по нрав тя беше вълк във овчи дрехи. ...
Минават дни, месеци... нижат се годините безспирно, но в сърцето ми оставаш ти. Спомените избледняват, но надеждите са още там, дори по-силни от преди.
Какъв ли е животът ти сега? Щастлив ли си? Питам се понякога...
Но отговор няма, тишината не говори, тя само слуша и запомня.
Същата онази тишина, к ...
Вечен сън
В тая мрачна вечер скита из гората сам-сама
и странни звуци шепнат ù сега.
В черните окови редом се редят брезите
като бели призраци в нощта. ...
Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно - ...
Нарисувах море, небе и звезди
и любов - както ти ме научи.
С думи красиви, без платна и бои -
после чаках любовта да се случи.
Бои си събирах от ранни зори, ...