… жаждата на несъвършената страна на Живота…
"Играта е по-съвършена от Живота."
(Г. Марков)
Изигра ме Животът. Несъвършено.
На квадрат. По дъската на шаха. ...
Липсва ми невидимото ти докосване,
Изливащо нежната ми поезия!
Палав лъч на усмивка - надмощие,
Свличащ тегоби, изсипващ амброзия...
Вълшебства неземни, щракнати с пръсти, ...
Ти толкова тихо си тръгваш от мен.
Дори и звездите не смеят да дишат.
Красив беше с теб и най -мрачният ден.
Каквото да кажа - ще бъде излишно.
Остава ми миг. Любим аромат. ...
Любов, по две бузи изваяна
на бебе, мигащо на галоши.
Любов, пo два рога засукана
на създание с нàмисли пошли.
Любов, разпенена като свирепа кокошка, ...
Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...
Страхувам се да се отдам на чувства,
които трябва да сближават,
а отблъскват те в нощта...
Страхувам се от теб сега –
човекът, който сглоби парченцата ...
> ... Десетки хиляди са забравените жертви -
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...
Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва, ...
Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...
Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.
Свити рамене
Крила ...
Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката. ...
Казват, че силна съм жена.
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...
Все още се опитвам да избягам,
като прашинка с вятъра да се изгубя,
като дъждовна капка – следи да не оставям,
като стон да отлетя, да не се завърна.
В мрака все тъй се лутам, ...
Не ми остана нищичко за губене…
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...