ДО ДАЛЕЧНАТА МИ ПРИЯТЕЛКА
Кое разстояние нас, хората, ни дели
и приятелства скъпи то тъй без жалост руши?
Мисля, географските километри едва ли,
а постъпките на дребнавите хорски души. ...
Тя върви по червената пътека
със черни рози в ръцете си,
тя стъпва тихо - полека-лека
и пита само "Къде си ти?"
Видя ме... и гледаме се във очите... ...
Отлитнахте! Вече сте големи.
Тъй пусто е семейното гнездо!
Но в свойте делнични проблеми
се сгушвате под моето крило.
А аз, проскубаната от живота птица, ...
Защо ли тъй ярко светят звездите,
защото искам да ти срещна очите.
Защо ли широко се усмихва луната,
защото желая да ти вкуся устата.
Защо ли слънцето с лъчи ме обгърна, ...
Понякога минавам с влака през Искърското дефиле. И всеки път очите ме болят от хубостта му, душата ми пее, а думите сами се подреждат в главата ми. Всеки път откривам нещо ново, различно и все по-красиво.
Не мога да се наситя на това пътуване...
Малко сняг, разпилян по земята,
в опит за малко невинн ...
Остани! След мълчанието щърбаво
думите сами ще литнат като ехо подир чанове.
Остани по навик стар и не за дълго,
многоточието просто си играе с двама ни.
Остани в риданията на нощта притихнал, ...
Българийо, Родино мила, здравей!
Далечни поздрави от мен приеми.
Добре съм, не ме мисли, недей,
и тъжна не бъди. Ти как си, кажи?
Защо остана сиротна ти, майко, ...
Обичта... Защо понякога тя закъснява,
сърцето кара дълго да боли?...
Главата ми започна веч да побелява,
в душата праща хиляди стрели.
Тя дълго в нея тихичко си тлее, ...
Когато в очите сълзите напират,
усмивката твоя ми дава мечта
и погледът нежен в мене събира
разбите чувства едно по едно!
Когато целувка погали душата, ...
Импресия
Синя усмивка, среднощна, безсънна
се оттича в апокрифа на ласкава сянка.
Запознай се с човека, който остана навън
да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка. ...
Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...
Отгледай дърво и раздай плодовете.
И веднага за тях забрави.
Отпусни се в прегръдката топла и мека
на безгрижни зелени треви.
Превърни се в пчела, разлюляла небето ...
Искаш да играем на котка и мишка.
Но търпението ми, знай, е с тънка нишка.
Лесно се къса и може от раз,
ти да си аут, а аз да съм пас.
Познавам играта. Добре я владея. ...
Кой казва, че плачат само слабите?
Аз обичам своите сълзи...
те ми напомнят, че съм жива...
и че макар за в момента да ме боли...
чувствата ми са истински. ...
Аромат на цъфнали кокичета в снега.
Мирис, който пак ме завладява.
А между тях разхожда се жена
и мислите на всички обладава.
Тя винаги е нежна и добра. ...
Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
сърцето ти е просто късче порцелан -
не си от никого отхвърлян и от никого желан.
Не си се питал "Кой е другият във мен?", ...
Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...
Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби. ...
Животът е песен, но не и магия,
животът понякога не е точно като на
листа хартия!
Животът обгръща ни в свойта стихия,
а ние, пияни от обич или от мъка, ...