Poesía de autores contemporáneos
Твоето утре 🇧🇬
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!
Изморена ли си? Полегни. ...
Дано 🇧🇬
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...
Градът на липите 🇧🇬
Когато юни сипе от небето жар
и залезът е дълъг с портокалов цвят,
градът превръща се в олтар,
а липите го даряват с аромат. ...
Без молитва и свещ 🇧🇬
Искам те с онзи копнеж,
с който само поетите могат...
в нощ със топли звезди -
без молитва и свещ - ...
Радва се Духът 🇧🇬
дали любов, дали пък зло...
Важното е да осъзнаеш осъзнато,
че всичко случващо се досега
винаги е за твое добро ...
Власт над гледкатa 🇧🇬
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...
Червено 🇧🇬
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена. ...
Равносметка 🇧🇬
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор! ...
Съблечи ме... 🇧🇬
С годините разяждащи - Неистово!
От старите любови...
Висящи още на простора!
Съблечи ме от напоените стени... ...
Премълчани думи 🇧🇬
"Половинка и градус на изток.
Но не е от рая."
Яна Кременска
Два живота далече от рая ...
Мама... 🇧🇬
На Мама - колко много писано е за нея!
Колко много са чувствата за нея!
Колко са сълзите, колко са мечтите!?
Колко много обич е изписана - за нея! ...
Мъгла 🇧🇬
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла. ...
Тих пролетен дъжд 🇧🇬
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд ...
На мама 🇧🇬
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива... ...
Струните плачат 🇧🇬
горчиви сълзите са.
Струните плачат.
Homo faber родих се 🇧🇬
***
Наиграх се на роли, човече:
всеки ден бях различен и нов...
Но поредната маска се свлече, ...
За мен си... 🇧🇬
и с лудост влудяваш ме
с топлина изпълваш ме
и с красота обливаш ме
Ето това си днес за мен ...