Ода от транспортната наслада на столицата наша, вечно млада
🇧🇬
Ода от транспортната наслада на столицата наша, вечно млада
Радост, лели и деца в омая,
в Младост е началото, а не на пътя края.
Та една стисната дори в червата леля,
пазари на борсата на Младост, а живее в Обеля. ...
Листата падат - жълти пердета.
През тях минавам спокойна и весела.
Крача смело по тези павета
и подритвам опадали кестени.
Той е там. Той отдавна ме чака. ...
Над тази земя и небето е някак различно.
През всички сезони от него вали тишина.
Ни гръм, ни светкавици. Нито отлитащи птици.
(Под мъдро спокойствие диша стаена вина...)
Как искам там горе сто мълнии да се кръстосат. ...
Нощ се прокрадва сребриста и бяла -
тайно рисува човешки съдби.
Твоята нежност дали е видяла -
обич омайна даряваш ми ти.
Дълго с душата на скитник неканен ...
В тази тиха вечер седя в стаята сама.
И знам, че в мене беше цялата вина.
Обвинявам се за всичко и много съжалявам.
Искам нещата в сърцето ми да мога да управлявам.
Аз излязох навън - в това тъпо, мъничко селце ...
Аз знам,
че обичаш, когато вятър в косите ми пее,
когато гали лицето ми, като трева некосена,
светулки в очите ми с любов да посееш,
но не искай никога да остана до теб примирена! ...
Изгубих те, тъй както ключове се губят -
нелепо, безразсъдно и комично,
след теб и част от себе си прокудих,
онази, дето тихо те обичаше.
Изгубих те, като съня нетраен по ресниците - ...
Прости ми, Господи, но го обичам,
дори да знам, че не съм достойна.
Вярна до болка му бях, се заричам,
и съвестта ми затова е спокойна.
Прости ми, Господи, не мога да дишам ...
На народните будители
Къде сте вий, будители народни,
защо заглъхна вече ваший вик,
защо когато вече сме свободни,
заветът ви да пазим не сме годни - ...
"Над мене мрак се спуска и скоро нощ ще падне"
Йода, "Междузвездни войни"
Не спускай се над мене, Мрак!
Върви си, Нощ с крило на гарван!
Аз още бяла съм и знак ...
Ненагледната пролет отдавна отмина.
В сън от ласки очите ми тихо покри.
Есен спусната с четка рисува
златни струи с багри от листи.
А тактуват щурчетата още илюзии, ...
Вече не помня виковете на пеперудите,
забравих и плача, роден от тях,
ни крясъците от страстта пробудени,
ни мълчаливите деца на твоя грях.
Забравих за летящите надежди ...
По-добре да си го кажем, любима:
Не се получава толкова добре,
любов може би няма, химия има,
ще сработим за седмици поне.
Ще се сблъскваме в стени поредни ...
Слънцето изчезва далеч зад хоризонта,
над вече заспалия град спуска се мрака,
тъжното сърце в тишината на нощта
продължава да плаче и все още да чака.
Студеният нощен въздух трепери, ...
Трохи на трапезата
Как ме стегна под шапката някак несвойски живота.
Уж приятели бяхме, делихме любов и тъга,
а след всяка неканена смърт го обичах в отплата -
стисках зъби и пак изоравах в небето бразда. ...
Идин чувек ут нашту селу
виднъш си цокнъл многу здраву
и нъ пътъ му, ништеш ли, кво излялу,
унуй мекуту пут упашкътъ нъ кравъ.
Блящил съ чувекъ и си викъл - ...
Ти така ли падна на рамото ми -
заблуден от пиянстване лист,
с колко шапки и шалове си танцувал
преди вятърът мен да намери...
Не посегна ли малко на егото ми - ...
Ах, белият кон, ах, белият кон
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той, ...
Най-после се задава краят
на скъпите парфюми. Много скоро
необходимо няма да е на мъжете
да празнят джоб - да се харесат.
Защото идва чудо 'мериканско! ...
на всички Вас, с благодарност за духовната наслада
и за прекрасното място, което Ни събира -
сайта "Откровения"
Аз нямам име... и лицето - крия?
Подсказвам Ви, защото - е така: ...