Разлаяха се уличните песове...
от глад ли... може би разгонват се
и към луната войни с фесове
своенравно себе си надлъгват.
Събраха се уличните песове ...
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна ...
Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Автор: Стехфан Йовчев Терзиев .- .01 1993 гр. Плевен
Съавтор и редактор - Тодор Трайчев
Буря от любов ...
Някой носи жезъл в своята раница,
друг - опит, натрупан през изминалите години.
Аз пък, странно, сякаш не съм наред,
слагам в моята някакви "бабини деветини",
уж за късмет - ...
ЪНДЪРГАУНД
Разстрелян е поредния бандит, бил лош,
отвличал, продавал наркотици.
Като злодей във вестниците е описан,
тъгуват някои, а смотаняците подмятат. ...
Предадена...
от него - да, но ти...
защо ти трябваше да ми го причиняваш?
Свикнах заради него всеки ден да ме боли,
но твоето с това не се сравнява! ...
Сам реши от този свят да си отидеш
и никой не разбра какво на душата ти тежи,
не помисли колко много ще ни липсваш
и знам, съжаляваш за всички наши пролети сълзи.
Защо се скри и на живота си посегна, ...
Където те докоснах, където те погалих -
оставих скрити белези, които няма да забравиш.
Когато те целуна, притиснат между стихове,
ще те превърна в обич, белязана от устните им.
Ще си щастлив и истински, и мой завинаги ...
Един приятел нещо преди време каза
''животът има серия една''
но как да я живея не ми показа
намигна ми и ме остави сам да я редя
Помислих си че времето ще ми покаже ...
Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи,
на порои крехки ветрове от огън обладани,
на безброй мъниста от скована нежност,
на късове облачно небе над тъмни океани.
На стонове разпадам се, на куп листенца маргаритени, ...
Любовта потропа на моята врата,
замислена, смирена, вгледала се в моето лице.
Стрелички пусна за моето сърце.
Любовта потропа на моята врата,
нечакана, изненадала и мен. ...
Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...
Роса, земя, отрова, мус,
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...
Горчиво чувство на безразличие
надига се до горе, до гърлото.
И не поглеждам нейното безличие,
бетонното, силното, твърдото.
Красива и нежна била за мнозина, ...
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...