Аромат
Прескачах през стобори от студени погледи.
Подкарвах през просо от мисли нечии лъжи.
Побягвах и надбягвах, присъствах, но отсъствах
и най-обичах да се скривам в невидимите дни. ...
Тихо заръмя в сърцето дъжд любовен,
текнаха реки, студени като лед,
тихо заръмя и болката започна бавно да прижуря,
до преди малко жив, а вече силует.
Тихо заръмя - празнотата само ти ще можеш да запълниш, ...
В усмивката ти има нещо... загадъчно, красиво,
очите ти - прекрасни са,
красив си като изгрева
и някак тъжен - напомняш ми на залеза...
обичам те - като дете, ...
Споделял ли си късчета живот?
Събирал ли си в шепите си нежност?
В отчаян остарял пиян порок
убивал ли си своята копнежност?...
Целувал ли си в нощната тъма, ...
Запомни дъжда и си спомни сълзите -
така вали, когато мрачни са за мене дните.
Мрачни, защо ли... ще попита някой:
"Какво може на теб да ти тежи?"
Боли ме... и аз проливам сълзи - ...
За един нов приятел, появил се скоро в живота ми!
Нов приятел почука на вратата ми...
Отворих я широко и ръката му поех,
да можех, бих му дала и душата си,
но тя е птица... и лети далеч. ...
Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...
Понякога те виждам в необята -
красива карта в звезден пасианс.
Не знам дали сестра ти е росата,
не знам дори дали обичаш Брамс,
но сигурно те има на земята ...
Не мога да повярвам, че съм аз
във тази роля - глупава и малка!
И тези тайни срещи между нас
ме унижават и се чувствам жалка...
И казвам си, че трябва да се спра, ...
Безсмислен беше хаосът у мен,
от здрачна лудост, мрачно безначалие.
И маскен грим пристягаше във плен
душата ми - бездумна от стенания.
Родих те от самото си сърце... ...
Без да ме обичаш, спря се на мен,
избраница била сам за твоето легло.
Не само вечер, а и всеки ден,
ме търсеше за щяло и нещяло.
Употребена бях многократно, ...