Poesía de autores contemporáneos
Наивница 🇧🇬
вървя си аз за пореден път с разбито сърце.
Влюбена съм в най-прекрасното момче,
което дори и за чувствата ми не иска да разбере.
Той се подигра по най-долния начин с мен ...
Кръстът 🇧🇬
авраамов дом .
Има много счупени
прозорци.
А ключът е ...
Червено-черно... 🇧🇬
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?! ...
Облачна песен 🇧🇬
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
* * * 🇧🇬
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.
Аз раздавах им любов и грижи, ...
Театър 🇧🇬
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години, ...
*** 🇧🇬
сякаш нещо в мен се промени
само от един поглед невинен и мил.
Нямаше никой отстрани,
пред мене беше само ти, ...
Лека нощ 🇧🇬
Нека вятърът изгони самотата!
Погледни луната, тя нежно ще погали твоето лице,
лъчът ù ще те милва вместо моите ръце,
а звездичките игриви весело ще бляскат над света, ...
Има ли човек... 🇧🇬
живял цял век.
Живял в смях
човек без грях…
Живот разкошен ...
сенрю 🇧🇬
спрях вечната игра
"Кой е по-кой"
Кога и защо 🇧🇬
Защо виждам светлината в твойте очи?
Защо по теб аз все още тичам?
Защо никога не спрях да те обичам?
Защо, щом видя те със нея, ...
Монолози за думите. Моите. 🇧🇬
От речника бягайки, скриват се
в погледа на чужда граматика,
смесени още с нашите звуци.
Защото твоите устни изрекоха ...
Да се завърнеш 🇧🇬
от нестъпките във този дом...
Мигове - в стрелките спрели,
край ненужен стар подслон.
Огнище празно, пепеливо... ...
За нас 🇧🇬
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса. ...