>> В отговор на - Имам само няколко въпроса... - на Жени //, с много обич (от баба)
О, не, изобщо не умира лятото!
Там на екватора отива на почивка,
а после носи на криле от птиче ято,
събрана топлина в безброй усмивки. ...
И вече не зная - ти ли си ми скъпа
или споменът за теб!?
Там нейде, далече, в любимия град,
там, където самотници влюбени има,
аз, за жалост, съм вече съвсем непознат, ...
Сълзи ли?! Къде пък ги зърна?
Те са от щастие, далече от теб.
Крача с усмивка намерила себе си
и слънце ме следва и в есенен ден.
Не, не те лъжа! Изплаках те вече, ...
Заби в плътта ми острите си нокти -
изтънчено, прецизно и зловещо.
В тъмната нощ с липсващи звезди
ти изтръгна сърцето ми горещо.
Сега в мен кърви зеещата рана, ...
Точно, когато последният пламък угасна,
усмивка без фалш огън в сърцето разпали,
малкото момиче вече порасна...
Сляпа ли досега съм била? Очите са спали...
И как нова страница обърнах - не зная, ...
Ден след ден изтръгвам всяка мисъл безкористно,
украсявам белия лист самотен..
Мастилото, както и дните, привършват
и само аз оставам между страниците непрочетена...
Силуетът на нощта
Силуетът ти рисува красивата нощ.
Очите ти блестят в тъмното.
Лицето ти, в лунен плам, тайнствено усмихва се.
Косата ти, като черни крила, размахва се над залеза. ...
Не съм престанала да бъда лебед
и дългата си шия да извивам имам нужда.
Не съм престанала да се ослушвам,
и едновременно напред да гледам.
И във водата виждам своя път, ...
На Дидо ( dodic (Деян Димитров) )
(по повод последните му два стиха и с надеждата,
че няма да ми се сърди много ;),
задето му посвещавам стихове без негово позволение... ;) )
Сълзите във очите ти са топли, ...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...
Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал
и слънцето, ухажващо плътта ти...
Света намразих, че не ме е питал
преди да се опие с хубостта ти... ...
И пак към тебе бягам, не тичам...
Не мога да бягам, не те обичам...
И пак за теб плача, не искам...
Не мога да спря, чашата се разплиска...
Не мога да спря да те желая ...
Ти бе Слънцето в моето сърце,
момчето с най-топлите и любящи ръце!
И дъждът бе ти за цветето в мен,
без теб което вехне нощ и ден!
Ти ми даде всичко, от което имах нужда - ...
Пристъпвам към детството в твоята къща,
отваря се старата порта,
ти пак се полюшваш и с обич прегръщаш,
пак гониш в очите умората.
Ухае градината още на младост, ...
Аз помня те, прекрасна моя,
аз още помня твоите ръце,
протегнати във мрака за последно,
докосвайки се нежно в моето сърце...
Защо си тръгна, обич моя, ...
Приятел те наричам аз
защото си до мен във всеки час
Не мога да изрека с думи колко държа на теб
но мога да ти кажа че ти си истински човек
Ти си този който ме разбира ...
По следите на вятъра дните си отиват.
Изпепелява ги сърцето-слънце.
Увяхват цветята неподарени.
Жалко е за пеперудата, на която са откъснати крилата.
Облаците сбръчкват потните си чела ...