Poesía de autores contemporáneos
Любов ли е ? 🇧🇬
да те боли, щом видиш неговия лик?
Или мечта е да се вричаш,
и да крещиш, все едно това е последния ти вик?
Любов ли е до късни часове да чакаш, ...
Ела, любов при хората 🇧🇬
аз търся щастието непрестанно,
аз търся и се взирам да открия любовта,
но тя не идва и е тъй печално.
Аз плача мълком, страдам всеки час, ...
Зимно 🇧🇬
сняг засипа есенни листа,
клоните увиснаха в умора,
изрисуваха стъклата на цветя.
Плачещи са снежните конфети, ...
Борбата в мен 🇧🇬
повярвам ли, трябва да спра да греша.
Не зная дали наистина ще мога,
да устоя на Дявола в мен, когато реша.
Харесва ми сякаш така да живея, ...
Мъжка природа 🇧🇬
"Нямам нищо против, но ти имаш отровно жило, ще ме убодеш и ще умра, страх ме е да те кача на гърба си". Скорпионът: "Защо да пр ...
*** 🇧🇬
на плажа двамата сме - аз и ти.
И пълната луна със бляскави лъчи
оставя пак следа върху сините вълни.
И тук сами сме, няма друг, ...
Раят - сбъднати мечти 🇧🇬
въздухът, луната, слънцето, земята.
Любов, щастие, сълзи,
прегръдки,целувки,погледи.
Търся дума, за да опиша с теб любовта ни, ...
Изгубена в теб 🇧🇬
Можех, но пожелах да те видя.
В спокойствие ще се превърна,
блокове със страст ще срина.
И предполагам, че трябва да те намеря. ...
Речникът на моят Пепи 🇧🇬
на думичките стана цар!
Нов речник пише във момента,
а и как само се опитва да говори...
Питаш ли го как се казва, ...
Залеза след последната ни среща 🇧🇬
поглеждам те в очите със надежда,
с поглед нежно казвам ти, че те обичам,
но със устни само "сбогом" аз изричам.
Ето, тръгваш - времето изтече, ...
Като огърлица 🇧🇬
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката, ...
скучно напрежение 🇧🇬
>> тишина
>> невидима струна
>> до крайност
>> опъната ...
Неяснота 🇧🇬
минало далечно пак ме следеше,
неясно защо главата трептеше,
зашеметена ли беше?
Опиянена от горския аромат ...
Сред сняг и студ 🇧🇬
едно момиче върви,
и отново в умът
се появявяш ти.
Сред виелици страшни, ...
Природа 🇧🇬
не, може би умира този път,
защото, някак си душата й пулсира,
ранена е от скръб и мъст.
Дърветата самотни са във здрача, ...