Мълча пред теб и треперя,
тръгнах след теб и не можах да се върна,
изгубих се и не мога да се намеря...
Боже! В какво ме превърна?
Какво съм аз? Знаеш ли? Кажи! ...
Отново на крачка от безкрайното нищо.
Празна, глуха и сама - нито победителка, нито победена.
Синьо мълчание и хладно примирение. Това искаше ти.
Какво съм сега? Пуста улица без движение, без светофари.
Не се страхувам от самотата си... ...
Аз истински копнеех да съм с теб,
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.
А после чаках месеци наред ...
Пречупеното щастие в очите
сълзи смолисто - скършено дърво.
А книгата на дните се прелиства
от вятъра със влажен дъх на спомен.
И изгревът е даже бял от болка - ...
Отскубнах от душата всяка ярост,
поникнала в кръвта ми като плевел.
Да бъда чиста исках, светеща от благост...
Да дойда като ангел в приказка при тебе.
Направих си криле - от бяла волност. ...
Аз пораснах и вече ще могана училище сам да вървя.Тежка раничка на гърба си да нося,химикалка в ръка да държа!
Ще изуча аз всичките букви,ще напиша на мама писмо.Ще захвърля детските куклии ще мога да смятам до сто!
Ще си уча уроците вкъщи,
ще си пиша домашните сам,на батко си аз ще приличами ще бъд ...
Какво в зараждащият ден е мисълта?
Невидима светлина в ежедневна тъмнина.
Облича се в нов костюм, наречен "радост".
Окаля ли се, сменя го с друг - "тъга" за жалост.
Колкото да я гониш, няма да я хванеш. ...
Любима съм на ветровете южни,
ефирно галещи с невидими ръце,
любов и топлина не са ми нужни -
домът им е във моето сърце.
Любима съм на лятото горещо, ...
Животът ни е като роза с множество бодли
и колкото да не ти се иска, набождаш се на тях, уви.
Малцина са успели да усетят ароматния и цвят
и истински да изживеят своят собствен свят.
Любовта е чувство най прекрасно,
пленява те, поставя те натясно,
но често пъти за да я почувстваме,
множество неща пропускаме.
Искренността пък ни помага, за да разберем ...
Дълбоко вдишвах, за да те усетя,
очи затварях, за да те видя по-добре,
На дълъг път поех, за да те намеря,
изгубен във безкрайното море,
С поглед вперен в хоризонта, ...
На баба ми, на дядо ми
Към спомена за дядовата къща,
под сянката на старата асма
стоят захвърлени, забравени, олющени
играчките ми, детска топка и кола. ...
Смърт
Край на мечтите, край на надеждата.
Пък и защо въобще трябва да ги има?
Надяваш се, мечтаеш, но накрая какво -
всичко се разпада на пух и прах ...
Искаш да отровиш себе си.
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл: ...
Наричай ме"Очакване на пролет",
когато зимата е уморена,
когато зъзнещите клони молят
за капка слънце-топла и зелена!
Наричай ме"Очакване на лято", ...
Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.
Седиш пред мен. Ах, колко си красива! ...
Наситих се на мраморни любови
вградени в каменната хладина,
зазидани в спонтанните основи
на прегракнала,безгласна тишина.
И чувствата ни мраморно заспали ...
Честит 15 септември на всички деца, и на всички възрастни, които са запазили детското в себе си!
---------------------------------------------------------
Накъдето взорът ми достига днес - мъгла.
Светлината във тунела се загубва ежедневно.
Мъгла.. стелеща се равномерно в моята душа, ...