Poesía de autores contemporáneos

254.2K resultados

Клоун 🇧🇬

Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденик своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба. Подаръци. Пони.
Сякаш осъмваше всеки ден под наем. ...
1K 2

За пред хората (маска) 🇧🇬

Мразя. Мразя самотата!
Тази болка ми е (от години)
толкова позната.
Сълзите ми без повод пак потичат,
а устните и дума не изричат. ...
786 1

Трудна година 🇧🇬

Зная колко трудна бе тази година.
Далече бяхме един от друг.
Но аз знаех и все още зная,
че ти си в сърцето ми - точно тук.
През какво ли не преминахме, ...
703 10

Тъга по юли 🇧🇬

Нямам смисъла на земна орбита
и чувства от перца.
Дробовете ми са пълни със тъга,
а съзнанието ми отказва да си
спомня - миговете ни...
676 3

Стига!!! 🇧🇬

Стига раздадени надежди,
напразно (като спомени) в сърцето дишат те.
Стига пропиляни мечти,
накъсани, като ненужни листи...
Стига измами и предателства, ...
936 30

В тъмното 🇧🇬

Презряха ли мечтите за красиво?
Изсъхна ли копнежът за хармония?
Търкаляме се бавно в осветените си улици,
притиснали под мишница душите си.
Не искаме да видим, че във тъмното ...
711 12

Обречена на самота 🇧🇬

Тя бродеше в живота без надежда,
отблъсната, обречена на самота,
не срещнала любов и ласка нежна,
проклинаше тя своята съдба.
Една жена по улиците скита, ...
851 3

Не зная как 🇧🇬

Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Заби кинжала дълбоко.
Сърцето ми обгърна в мрак.
Очите ти - звезди огромни, ...
824 10

Портрет на джентълмен като бутилка скоч 🇧🇬

Отлежало, със вкус на дъбрави,
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...
952 15

Когато идва Дългото Чакане 🇧🇬

Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...
1.1K 13

Комерс 🇧🇬

Всичко е болка и гадна омраза,
Комерс е живота, не може така.
Мразя аз всичко, що е край мен,
Мразя да виждам това до мен.
Не мога да трая хора в калта, ...
1.2K 2

НЕ ЗОВИ СМЪРТТА... 🇧🇬

По стиховете на jeneva/Марияна Недялкова/
Съпричастна съм към болката на майчиното сърце, загубило рожбата си....!!!
Поклон!!!
Не зови смъртта във отчаяние,
страхливка е и бяга... от това, ...
973 20

Понякога 🇧🇬

Понякога те гледам с толкова любов,
а ти не забелязваш.
Тъжно ми става, но нищо... така е по-добре,
защото тогава се чувствам най-слаба
и би могъл да ме нараниш... неволно. ...
975

Дърта... ама са озърта (народно) 🇧🇬

Малей, ква съм убавица,
кво кат съм позадъртяла,
дърта съм, ма са озъртам,
току-виж съм нещо изтървала.
Сичко гледам през дуваря, ...
2.3K 5

В моите очи 🇧🇬

В моите очи
Слънцето разперва пръсти
над пресъхналия смях
на моите устни.
Два наивни лъча ...
821 4

Черната врана ( За Буквите наши!) 🇧🇬

***
Все се канех
да те поканя...
На риба и вино.
Не се наканих. ...
898 7

Честита Коледа! (За Буквите наши!) 🇧🇬

Честита Коледа!
Нека ни носи радост!!! (Колкото-толкова!)
Нека ни носи късмет!
Да приемем и неизбежната болка!
Да не заменяме сливи за смет! ...
1.8K 7

Завинаги (За Буквите наши!) 🇧🇬

Завинаги
Среща на випуска МГ "Обрешков" Бургас
25 години...
Не мъдри, но бели.
И по-прозаични. ...
1.5K 5

Младият рибар 🇧🇬

От камъните, млад рибар
прострелва спрялата вълна.
Пружина-тяло, див загар
и корда-лъч от светлина.
Свисти, пронизва... тих възторг. ...
888 6

И ще те търся... 🇧🇬

И ще те търся вечно там
във спомени и в разстояния...
И ще те помня вечно там,
сред някакво предвечно разкаяние...
Угрижени и тъй различни... ...
1.1K 4

Безгрижието ли се свърши? 🇧🇬

Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините ...
689 7

Бездарна 🇧🇬

~ Ти си бездарна - ми казваш.
~ Малка птица без крила.
- Опитваш се да ме задушаваш,
за да не мога да полетя.
~ Пишеш само за любови, надежди и страх. ...
841 12

Метеоритен дъжд 🇧🇬

Метеоритен дъжд е.
Светлината тропа по стъклата на терасата.
В очите ти сега валят звезди.
Захласнати
се взираме в нощта ...
745 9

Принципи на истинската любов 🇧🇬

Тя не изисква!
Тя не изпълнява заповеди!
Тя е самотна и търсеща!
Тя не очаква!
Тя е целият свят! ...
810 4

Понякога 🇧🇬

Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана - ...
1K 2

**** 🇧🇬

Защо, умиращо сърце,
сънуваш хоризонти?
Утре ще се събудиш различно.
Утре ще е светло.
Запали лампата! ...
780 2

ЖАЖДА 🇧🇬

Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива, ...
628 10

ПРЕОСМИСЛЯНЕ 🇧🇬

След един сезон следва друг,
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!
Очите твои, бяха сини ...
587 4

ЧЕРНОГЛЕДСТВО 🇧🇬

Живот, оглеждам се във теб!
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия, ...
734 5

Болка 🇧🇬

Всичко беше прекрасно, чудесно
изпълнено с радост, шеги и закачки,
изглеждаше лесно.
Животът ми беше изпълнен с надежди,
усмивки, мечти, но не очаквах, че ще ...
957 1

ПОЕТИТЕ Я УБИХА! 🇧🇬

Поетите убиха любовта!
Да!
Публично опозорена
и скучна вече,
никому ненужна ...
1.2K

Приличам ли... 🇧🇬

Приличам ли ти на животно диво,
уплашено, подгонено в гората?
Отчаяно, остава полуживо,
когато му отнемеш свободата...
А ти ловец си властен, безпощаден - ...
737 5

Времето е в нас (настроение) 🇧🇬

Отново мрачна съм...
А уж заради времето било.
А всъщност времето е вътре в нас.
И болно ми е, тъжно ми е...
Сега е момента да заплача. ...
717 2

Сама личност 🇧🇬

Няма вече да я дочета
тая книжка, дадена ми от един,
с когото вече не дружа.
Къде ли да я бутна тая,
със стиховете, дето дал ми беше ...
1K 1

* * * 🇧🇬

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка
и сетната следсънна мисъл.
Мъгла примъква редки бели пари
надолу в стръмнината.
Пътека пътят му описал – ...
931 1

* * * 🇧🇬

За преди сън дочува как той още
трака с клавиатурен дъжд
(като в детството почти приспивен)
първо с редки пръски,
после стихът набира сила, ...
854 1

За нея 🇧🇬

Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.
Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата. ...
760 1

Дъждовен ден 🇧🇬

Дъждовен ден
Очаквани думи, неразбрани,
валящи в тъжен летен ден,
в капки тежки оковани,
а чадърът пак е уморен. ...
986 2

Стрък светлина 🇧🇬

Стрък светлина
Когато вятърът гали косите ми
и щурчето оглася нощта,
когато росата докосва петите ми
и лъчите на слънцето пробуждат деня, ...
1.1K 8