Прерязана от острата си болка,
тя леко присви своите длани
и тръгна полека в таз обиколка,
не чувстваща многото отворени рани.
Гръм последван от бавно затишие, ...
Познавам те добре... Не се измъквай!
Защо ми разиграваш пак пиеса?
Може! Аргументите си ти изтъквай,
зная, че си умна, че си поетеса,
но защо в спор ме ти въвличаш - ...
На среща с раздялата
Нозете тръгват днес за среща със раздялата,
проплаква с писък в мен сирената на влак...
целуват се за сбогом тихи погледи на гарата,
целувките последни толкова горчат... ...
посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе
Целият живот е мръсотия,
чалгата под кожата се крие,
алкохола е като мехлем
псуваме се вместо ”Добър ден”, ...
Ридаят пътища от тъжното отиване.
От спомени напрашени с годините.
Раздели неизбежни са се случили.
С „ Довиждане” –то свое са отминали.
Поглеждат пътища със трепетно очакване. ...
Очите на дракон притворени вяло Блестят страховито във мрака Изгарят плътта през щита от метал Чакат нейната първа атака А устните нежни зашепват Магия зашепва и вятърът леден Тъмата потръпва от мощния рев Единствен предсмъртен последен
Не говори, клиширани са думите.
Да пее вятърът, в очите ми утихна.
Дъждът е пъстър шал в косите,
през капките, като красиво цвете.
Не ме рисувай с устни, като други, ...
Няма нищо лошо да си различен.
Няма нищо грешно в това да си си ти.
Но когато човек прави грешки -
разсъдък е нужен, а не да продължава да греши...
Без да се замислиш - не осъзнаваш, ...
Сигурно деня ще дойде... сутринта?!
Ще го чакам - тъжна и сама.
Ще споделям мълчаливо с нощта,
докато сърцето ти не се поразтопи/поне замалко/.
Сигурно и краят на кошмара ми ще дойде?! ...
Целуни очите ми... но леко, нежно, мило ,
както при допир с крехък стрък трева
виждаш ли... това ги промени,
гледат с кадифена мекота,
в тях луната се огледа ...
Нима не знаеш смисъла на думичката “да”?
В просъница повтарям я във приказните нощи.
Целувки по врата ми... И с шепот, и с уста
обвиваш мойто тяло и молиш ме за още...
Още милувки сластни и пламенни прегръдки. ...
Оплаквам те за последен път.
В стъклото се удря тихо дъждът,
на локва се стича и бавно застива,
с изплакани бели кристали се слива.
И още във мен не заспива тъгата. ...
Виновна ли съм аз сега или виновен е света
за тези чувства неприлични или те пък са логични?
Не знам чия е вината,
но от мислене чак заболя ме главата,
ден и нощ аз теб сънувам все на теб аз се любувам. ...
Ти си мислиш, че аз съм самотна под това синьо небе. Нима мога да бъда сиротна, щом си имам теб? Ти казваш, че съм безутешна, щом някой го заболи. Не, моля те, и аз не съм безгрешна, но вината изкупвам със сълзи. Ти натякваш, че съм сладострастна пред другите мъже. Аз съм по-скоро нещастна, ако нара ...
Идва залеза на моята душа. Сякаш изниза се живота като пясък в раковина. Очи затворих сякаш на шега и през погледа ми лентата премина... Усещам залеза на моята душа... Мириса на края ме опиянява. Искам всички скъпи спомени да събера... И с усмивка нека след мен живота продължава... Дойде залеза на м ...
Скъпи мой, аз страдам безутешно,
душата ми се рони, като цвят през есен.
Нима любов такава може да е грешна?
Защо за нас не беше избора по-лесен?
Докосвам с устни образа ти бледен ...
(Едно уточнение: за някои може да е с усмивка, за други не... аз така го написах...
Ех, както и да е - това е! ;-) )
Като хиена, здраво и хищно кокал захапала
сякаш впил си се в моите мисли... Гризеш!
Не умея да стрелям, нито с ласо боравя, ...