Без теб пак боли със,теб сърцето ми кърви от твоите лъжи ахх защо ми изневери кажи
За теб аз живях за теб аз дишах ахх защо ти ме нарани с толкова лъжи ,ахх защо
Може би ти срещна любовта на живота си може би ти обичаш вече други очи не знам ти кажи
Кой ли ще гали твоите очи,кой ли ще съблича вече т ...
През дупките на нищо подозиращата тленност
вали един дъждец пресипнал
и всяка капка му отнема това което някога е искал
сред гроздове от безразличие надничат кривогледи истини
мистично ...
Така както пада снегът те обичам
прикрита зад цветното твое лице
до претоварените пепелници
когато тъжно не вярваш
а сълзите прозират през смехът ти ...
Дори когато трябва да отидеш до някъде ей така
само за да го направиш
не взимай нищо със себе си нека всичко остане
за да види какво е без теб
и не след време а след нещо много повече от време ...
По дърветата останаха листа за още три вятъра
ЧасоВиновника издиша…
През ръцете си виждам
как Бръшляма обхваща зимната луна
как бездомните кучета ми се хилят мръснишки ...
Гледаш ме непрекъснато гледаш ме с бавните си конски очи
Благодатно меки все прощаващо големи
Насълзен ти се виждам през мокрите ти зеници размекнато раз плакан
Бялото петно започващо от челото завършва точно до пълнолунните ти устни…
Бялото петно …чудно ми е как нелепо контрастира на чернобялата ти ...
Отново тоя апетит към безплодно карираните обещания
нали не моите боси крака мачкат сухите трохи на разпуснатата страст
която никне от процепите на паркета
от основата на профила чак до краката
до стиснатите колене на мОралният Страх
Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
стар ...
Не късай цветята и тях ги боли
Не настъпвай с крака и плевел дори
Всичко е живо,но я погледни
Вече е свело на доло глави
Защо да говоря,а не да мълча? ...
Когато болката достигне своя връх
На небето облаците вечно се събират
сутрин с тежък дим и розова дъга,
но изгрева очите не намират,
че те са две бездънни езера . ...
Тази вечер си мислех за теб
И те откраднах от мечтите си красиви,
И те заключих във затвор на самодиви
А между нас стоят години,
Може би затуй душата ми те иска. ...
От сладките ти устни искам още,
докосващете пръсти голите гърди.
Искрените стонове на двама души,
изгарящо сега от спомена боли.
Изплаших се и тръгнах без да се сбогувам ...
От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.
По пътищата лутах се безцелно, ...
Преди да умра бях тежко болен.През цялото време покрай мен бяха майка ми,баща ми,сестра ми,жена ми,макар че напоследък изобщо не се разбирахме
и се бяхме очуждили един друг.Нямаше я покрай мен онази,която толкова много очаквах и обичах.Тя неможеше да доиде.Всички знаеха че ще умра.Само майка ми невя ...
Оби4ах те но вси4ко умря,
оби4ах те и ми е болно сега.
Аз не исках да те нараня,
не исках да отворя рана в твоята душа,
исках просто да съм с теб в ноща ...
Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. ...
Всеки ден аз те преоткривам ,
откривам нежност в твоя жест .
И мъничко по мъничко аз те разгадавам
и запазвам своята си чест !
Всеки ден малко по малко ...
Искаш да ми кажеш довиждане - но не можеш
Искаш да ми кажеш сбогом - но не можеш
Искаш да ме забравиш - но не можеш
Искаш да ме мразиш - но не можеш
Можеш само да ме обичаш , ...
Ти ли си , или не си ?
Или може би си образ на изкривеното ми въображение ?
Там ли си или те няма ?
Или си се скрил в дълбините на морето ?
Обичам ли те или не ? ...
И всяка вечер идваш във сънят ми ,
така усмихвам се нежно през ноща .
Сякаш твоя поглед ме преследва
през онази бездна - САМОТА .
И всеки ден те споменавам ...
Когато някога забравиш че ме има
погледни звездите , там ще бъда аз .
Когато моите ласки не те застигат
докосни слънцето - това съм аз .
Когато почувстваш че далече съм от теб ...
Аз искам да ви помня все така:
Усмихнати, красиви и щастливи.
Но в гърлото горчи една тъга,
Очите със сълзи налива…
Кажете, не отминаха ли като сън ...
Погледнах те,ти беше същия,
но аз те гледах вече с други очи.
Отмествах погледа бързо,свенливо
сърцето лудо тъй силно заби!
Прибирах се в къщи пак уморена ...
Несъвършен си... Но все пак си ти.
В стиха си непрекъснато те вая.
Обличам те в божествени черти,
а ти си земен, грешен и нетраен.
Но ти живееш вече в този свят ...