Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Тя и безкрайността 🇧🇬

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...

konchita_pz

Prosa

2.3K 2

Порцелановото Ангелче 🇧🇬

Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...

no_fear

Prosa » Relatos

1.7K 2

определено не 🇧🇬

sunnyrainbow

Prosa » Otros

862

Обичам те! 🇧🇬

И отново съм тук с теб. За малко. После ти ще си тръгнеш и всичко ще започне отначало. Не искам това да свършва никога. Колкото и да съм с теб, никога няма да искам дори за малко да си тръгна. Казах ти, че винаги ще бъдеш в сърцето ми, в ума ми и не лъжа. Обещах ти, че винаги ще съм до теб каквото и ...

YourLittleSunshine

Prosa » Cartas

2K 1 2

Приказка за Дявола, Принцесата и Черния рицар 🇧🇬

Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...

bib4eto656

Prosa » Relatos

2.9K 5

Един ден и още малко 🇧🇬

bfmv666

Prosa » Relatos

1.3K 1

Споделено 🇧🇬

Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...

pipo_ty

Prosa » Otros

1.5K 2

Милосърдие 🇧🇬

МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...

Раш

Prosa » Relatos

1.2K 1

Кучката 🇧🇬

Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...

моменти

Prosa » Relatos

2.3K 14

Тук и сега 🇧🇬

Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...

delight

Prosa » Otros

1.4K 1

След тебе 🇧🇬

"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...

Гери95

Prosa » Otros

1.5K 4

* * * 🇧🇬

Държава без народ е като кръг без радиус.

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 2

Размисли по време на масаж 🇧🇬

Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...

afro3

Prosa

698

Наше село - Пришълците 🇧🇬

наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...

red_ant

Prosa

1.3K 2

Искам 🇧🇬

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...

Апостолиция

Prosa

1.5K 11

Зима 🇧🇬

Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...

Незнам_коя_съм

Prosa » Relatos

1.2K 1

Защо животът ми е толкова скапан? 🇧🇬

Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...

disnilent

Prosa » Otros

2.2K 2

Бягство 🇧🇬

Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...

gabu64o

Prosa » Relatos

1.5K 3

Земен рай 🇧🇬

Ясно небе, топли дюни. Пъстри очи, широка усмивка, златни коси. Прекрасно море, прекрасно тяло. Сладък писък, бързи пръски, радостен вик. Детска усмивка, женска радост, морски вълни. Усмихнато слънце.
Земен рай.

newking

Prosa

1.1K 1

... Може би... 🇧🇬

... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 9

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание 🇧🇬

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...

nicoleivanova

Prosa » Bosquejos literarios

1.3K 1

Морни хора 🇧🇬

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.

newking

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 1

Спомен за него 🇧🇬

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

1.3K 5

Приказка за теб 🇧🇬

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...

jenny_insider

Prosa » Otros

1.3K

Напред 🇧🇬

Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...

Вангел

Prosa » Otros

1.2K 2

Един прекрасен ден 🇧🇬

Вървях към училище с мисълта за тебе. Дали ще те срещна? А ти дали ще ме познаеш? Вярвах, че е възможно, колкото и малки да бяха надеждите ми, вярвах, че съм оставила някакво впечатление в ума ти. Минаваха дни, а ти вървеше на отсрещния тротоар с изправена глава - изглеждаше уверен, но и в същото вр ...

малка_любознателка

Prosa » Otros

1.2K 5

Забранена любов 🇧🇬

Какво е чувството да желаеш някого и въпреки всичко да знаеш, че не можеш да го имаш? Всеки път, когато мислиш за нея, да чувстваш пронизваща като кол в сърцето болка. Душата страда, но никой не може да разбере страданието, докато не го почувства. Дъхът спира, когато си около нея, но винаги оставаш ...

imortallove

Prosa » Relatos

2.9K

Отрязани криле... 🇧🇬

По гърба си имам белези от отрязани криле... Дали бях ангел?
Осъзнаваш ли колко мъртъвци има под краката - питам се, докато стоя в гробището и слушам гарваните. Ето - чувам поредния писък. Отдолу крещят... Студено е... Докога ще издържа на повърхността, като усещам че потъвам? Снегът се топи под мен ...

Raindrops_on_my_skin

Prosa » Otros

1.3K 4

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта 🇧🇬

Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...

Nelsan

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3

Малката детска мечта :) 🇧🇬

Слънцето нежно огряваше малкото и личице... Рая отвори плахо и несигурно очи... надяваше се онова нейно така голямо желание да се сбъдне. Изведнъж тя дочу гласа на майка си:
- Рая, имам изненада за теб, детето ми!
Забързана с разтуптяно от нетърпение сърчице малката Рая бързо скочи от леглото, спъна ...

sladkata_ss

Prosa

1.5K 3

Пътуване при пълнолуние 🇧🇬

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?
Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.
Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.
Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми ...

tatqna

Prosa » Relatos

2K 12

Бесило... 🇧🇬

Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие п ...

stefitopz

Prosa

1K 2

За слънчевите лъчи 🇧🇬

Казвал ли съм ти за слънчевите лъчи? За пътя, който изминават, щом се отделят от онази горяща топка, наречена Слънце? Забелязвала ли си колко са нежни и слаби, а как имат смелостта да преминат през необятния мрак на Космоса?
Звучи страшно, нали? Почти колкото пътя от вратата на хола до лампата в кор ...

reason_of_life

Prosa

1.5K 5

Съмнения 🇧🇬

Стоя пред огледалото, гледам се и се чудя дали, ако ме видиш сега,
когато лакът ми е олющен и очите ми са подпухнали, защото спах с грим снощи;
когато по лицето ми са се появили пъпки и се е зачервило от горещината;
когато не съм облякла хубавите си дрехи, а стари и раздърпани;
когато тялото ми се е ...

Рима

Prosa » Cartas

1.4K 1 10

Коледата на Котарака в чизми 🇧🇬

Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от люб ...

danisab

Prosa » Relatos

2K 1 2

Флирт с метресата на сатаната 🇧🇬

(В памет на Фриц Цорн)
Още съм жив...
Последните изследвания даваха едни и същи резултати. Прогнозата е достатъчно неблагоприятна. Имаше предложения за хирургическа интервенция, химиотерапия и други стандартни практики, но знаех, че шансовете са несъществуващи, поради което ги отхвърлих. Разбира се, ...

radi.

Prosa » Relatos

1.7K 8

18+ Бели маргарити 🇧🇬

Цикъл „Разкази от улицата"
Беше ранна пролет, улиците бяха мокри и мръсни. Валеше като из ведро. Спирката на Плиска винаги е била неприветлива, но в момента ми се виждаше още по-отблъскваща. Тъпчех на едно място и почуквах с токчетата си в опит да се стопля и да убия още малко време до идването на а ...

Човек

Prosa » Erótica

2.8K 41

"Студено е" 🇧🇬

Студено е... студено е сърцето, студена е душата,
студено е и времето, студен е и спомена за теб.
Един студен поглед, който промени живота ми.
Усмихваше се, а аз се подлъгах. Доверието е лъжа.
Но, ето че студа идва при този, който го обича, а именно аз. ...

mikebelan

Prosa » Otros

2.7K 5

Ревност 🇧🇬

Ревнувам...
Ревнувам си тихо и само плача, и сигурно вече изглеждам зловещо, но не искам от гордост да си призная и никога няма да сляза там, че да питам, и страшно боли, и се свивам от мъка, но няма да питам и... баси случая! Това пък защо и защо на мен, и как се случи?
Просто усещам заплаха, някак ...

Апостолиция

Prosa

1K 4

Приключенията на Катя в гробището 🇧🇬

(Ето и последната (засега) част от трилогията (засега) за Катя)
Една сутрин Катя се събуди. Това се случваше почти всеки ден през последните 16 години. Но тази сутрин беше по-особена, защото Катя отново имаше план. Предишната вечер беше мислила до късно как да победи брат си Мишо. “Не може да е толк ...

The_Crimson_King

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.5K 9

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Тя и безкрайността 🇧🇬

Порцелановото Ангелче 🇧🇬

определено не 🇧🇬

Обичам те! 🇧🇬

Приказка за Дявола, Принцесата и Черния рицар 🇧🇬

Един ден и още малко 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

Милосърдие 🇧🇬

Кучката 🇧🇬

Тук и сега 🇧🇬

След тебе 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Размисли по време на масаж 🇧🇬

Наше село - Пришълците 🇧🇬

Искам 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Защо животът ми е толкова скапан? 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

Земен рай 🇧🇬

... Може би... 🇧🇬

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание 🇧🇬

Морни хора 🇧🇬

Спомен за него 🇧🇬

Приказка за теб 🇧🇬

Напред 🇧🇬

Един прекрасен ден 🇧🇬

Забранена любов 🇧🇬

Отрязани криле... 🇧🇬

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта 🇧🇬

Малката детска мечта :) 🇧🇬

Пътуване при пълнолуние 🇧🇬

Бесило... 🇧🇬

За слънчевите лъчи 🇧🇬

Съмнения 🇧🇬

Коледата на Котарака в чизми 🇧🇬

Флирт с метресата на сатаната 🇧🇬

18+ Бели маргарити 🇧🇬

"Студено е" 🇧🇬

Ревност 🇧🇬

Приключенията на Катя в гробището 🇧🇬

Cola