1 419 резултата
ПРЕВЪРНАХ САМОТАТА ВЪВ ФЕТИШ...
ЗАБРАВИХМЕ КАК СЕ ОБЩУВА...
Млади хора се затворихме в себе си и свикнахме с това да се чувстваме сами... Стана нормално да живеем в стрес и безразлично да подминаваме стремежите на Сърцето си...
Стоим често скрити зад компютъра и играем роли...
Лъжем себе си, но Само ...
  3161 
На кръстовището на улица Де Завала и магистрала # 10 в Сан Антонио се намира едно стълпотворение от големи магазини, където често убивам час-два. Най-забележителното нещо е паркингът на HEB, веригата хранителни магазини, основана в Сан Антонио и изтласкала от родния си град всички възможни конкурент ...
  1535 
Моята представа за битието
есе
Във Вселената съществуват три феномена: човекът, историята и любовта. Те са уникални по своята същност и взаимосвързани.
От тези три, най-вече изпъква човека, защото той създава своята история, той може да изпитва чувството любов и не на последно място по значимост – ч ...
  2949 
Самоубийствено...
Не бях живяла от много време насам. По-скоро никога. Не и истински. Много е смахнато да усетиш, че ръцете ти са пълни с малки тръбички, по които се мърда течност. И че имаш мънинки и сладинки власинки дори и по ушите. За тези по пръстите на ръцете и на краката няма да говоря - те н ...
  1615 
Една случайна вечер аз си стоях, както обичайно, пред стария бучащ, прашен компютър.
Просто да си загубя времето, слушайки музика или разглеждайки някакви сайтове.
По едно време си гледам такава, нещо замига, явно някой се бе сетил за мен, да, май е така. На лицето ми изгря усмивчица... Отворих аз л ...
  2549 
... сляпото трескаво търсене на ново небе, след като всички Герои бавно отлетяха от твоето..
... сляпото трескаво пристъпване, когато стъпките ти неусетно и мълчаливо изостават далеч зад теб...
... и заглушените думи, казани между другото...
А след тях фантазиите, неадресирани и без цвят, без личнос ...
  1452 
Кръговрат
Как искам пак да съм дете! Да лежа на поляни след дългото тичане, тревичка да гъделичка нослето ми, а погледът ми да се рее в красивите облаци. Ето ги, започват да се редят пред погледа ми лебеди – бели и пухкави, после локомотивче с пушещо коминче, танцуващи пеперуди и още много други кар ...
  1525 
Как се създава спомен? Дали ние го градим, или той краде от нас един миг и го поставя в рамка? Той потъва в миналото ни, а ние сме неговото настояще. Той не ни забравя, а ние си го припомняме. Странност! Отминалост! Бързайки, изпреварваме бъдещето си. Зачеркваме писаното от някой за нас, създаваме к ...
  1709 
Когато бях най-тъжна, най-самотна и се чувствах така сякаш целият свят не си спомняше коя съм - ти се появи...
Когато бях така изоставена и сама, като дете на кръстопът - ти се появи...
Когато животът ми бе отнел и възможността да се усмихвам - ти се появи...
Когато бях загубила вяра в себе си - ти ...
  1321 
Изповед в множествено число
И наистина какъв е смисъла, когато няма смисъл? Защо ни е да отричаме, че още обичаме онова момче, което няма да ни донесе друго, освен разочарование? Защо трябва да се кълнем, че никога няма да се върнем, след като нещо отвътре така ни разкъсва, че всеки момент сълзите щ ...
  1359 
Аз и всичко в мен
~
Такава съм била цял живот. Такава и ще си остана, и каквото и да опитваш, колкото и да се старая, няма да се променя. Няма да ме научиш да бъда различна, няма да ме направиш по-добра, всичко ще си бъде същото. Само ти ще ме обичаш повече, а аз по-малко ще го заслужавам. Ще имам н ...
  2760 
"Добро утро и сбогом"
Трябваше сега да съм щастлива и може би донякъде е точно така. Все пак имам всичко, от което имам нужда, чувствам се доволна и горда от човека, обитаващ тялото ми. Но душата ми малко страда. И не е нищо трагично, нищо крайно, нищо непреодолимо, просто е нещо тъжно. Не, аз няма ...
  3781 
Прелиствам протритият и разлепен учебник. Липсват страници. Търся ги. Откривам ги намачкани, ненужни, стоящи в дъното на папката ми. Зачитам ги, макар и привидно скучни. Очи присвивам, сбърчвам вежди. И мръщя им се. Трудно се четат. Не ги разбирам на моменти. Анализирам ги със аматьорска мисъл. И те ...
  1119 
Скуката взема връх в час по БЕЛ!
Скуката болест ли е?... А какви са симптомите? Или по-точният въпрос е дали скуката не е симптом, който пък от своя страна е индикация за нещо по-страшно, което може да се разгледа като истинско болестно състояние? Да не можеш да понасяш бездействието е едно, но да с ...
  2978 
Виждали ли ли сте утайка? Тъмна, мътна, цапаща. Стояща на дъното, а усещаща се на повърхността. Тя е дала аромата на кафето, цвета и вкуса му, а сега е външна, странична упадъчна част. Съставлявала е източника, а се е превърнала в излишък. Стои в ъгъла, близо до вратата и очаква подходящия момент да ...
  1792 
Няма свобода, има само желание за такава!
Има свободия, но няма 100% свобода, заради правила, закони, хора, животни, зависим си от себе си най-вече!
Имаш някаква потребности. Например да ядеш, да спиш, да те прегръщат, да те се обличат и т.н.
Е как може да си свободен.
Можеш да бъдеш толкова свободе ...
  2125 
Посвещавам единствено на себе си...
Това, което ще напиша, е толкова лично, че едва устоявам на изкушението да го набутам в дъното на съзнанието си и да се връщам към него само, когато почувствам, че искам, че се нуждая, когато съм сама... Това е емоционалният багаж, който всички ние носим, онези га ...
  1878  13 
Любовта е вечна. Тя има своите прояви в нашето ежедневие, но често забързани и объркани, ние я подминаваме като някоя скитница, застанала на ъгъла на улицата, а после се оплакваме от безлюбовие и самота. Ако някога се спрем за малко, ще я открием. Начините са много, но в никакъв случай не са сложни ...
  2398 
Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърце ...
  1575  10 
Прелиствам снимките от нашата сватба и сълзи се стичат по лицето ми... Като че ли беше вчера, когато те видях за пръв път. Като че ли вчера погледнах в душата ти и тогава ми се стори тъй близък. Сякаш те бях виждала и преди... Сякаш цял живот бях чакала теб. Влюбих се... тъй силно и отчаяно, че още ...
  2356 
„Красотата е агония,” казва една гейша в своите мемоари. Уви, агонията не е красота.
Всеки път, когато срещна бездушие, аз агонизирам. Боли ме – и от болката, и от безразличието. От тази агония, обаче, не се ражда красота. Напротив, красотата умира, лишена от доброта.
Всеки път, когато срещна съдниц ...
  1472 
Първо видях котлето - медно котле - имаше такива във всяка селска къща - личаха следи от калайдисване, тук-там позеленяло... на дъното му луковици на лалета, пробили вече кафява люспица, зеленее наболо връхче...
Тогава видях и нея - старица, с дребно телце, палто - в забравен цвят, държи пролет в съ ...
  1214  10 
Посветено на Веселин
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО НЕСЛУЧАЙНА!
К и Р бяха най-добри приятелки. Веднъж двете приятелки решили да отидат на плаж и за да бъде по-интересно К поканила едно момче да отиде с тях. В пък на свой ред поканил В. Това се случило на 19 юни 2007 година. О ...
  1571 
Странно нещо са човешките отношения. Странно нещо е любовта. Всеки говори толкова много за нея. Дори и тези които не са я изпитвали, дори и тези които не вярват в нея. А тя самата кара хората да губят разсъдъка си, кара хората да губят живота си. Много се е изписало и казвало за нея. Светът е пълен ...
  2099 
Лятото на 2002 година. Един далечен ден някъде през юни. Приемни изпити. Приета в Облеклото или по интелигентно казано Професионална гимназия по текстил и моден дизайн. Усетих леко колебание, което нахлуваше в мен. Дали да се запиша? Може и да съжалявам за това. И все пак се записах и не съжалявам.. ...
  2891 
“Иван Ненков-Гаджото на 27 г., Тихомир Стоянов-Тишо, на 24 г., и Филип Жазмати-Фил, на 29 г., са тръгнали от заслона в подножието на Матерхорн в четвъртък следобед.”
“Матерхорн - най-красивият връх, който безброй пъти сме виждали на опаковките на шоколадите, погуби трима български алпинисти. 800 мет ...
  2553 
Объркано
(или Как се ражда всяка истина)
Часовниците умряха.
Само миг преди да се срещнем стрелките увиснаха в пространството от невъзможност да достигнат момента, който очаквах.
Музиката спря. ...
  1486 
Колко много любов! Ах колко много любов!!! Не мога да повярвам чак... И колко светлини и колко красота, и колко усмихнати хора...! Учудвам се. Аз обичам това чувство - любов! То ме вдъхновява. Винаги ме е вдъхновявало. Кара ме да мечтая... Излезте и погледнете светлините навън. Светлините на града. ...
  1699 
Писмо, което едва ли ще получиш. Малко ирония, черен хумор на фона на случващото се. Само лудите седят и пишат писма, които никога не пращат. И страхливците. И те също.
Мисля си, че ме имаш за страхливка. Скучна и жалка, потайна. Вечно криеща и мамеща. Може. Кога те убедих в обратното? Опитах ли изо ...
  2594 
Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...
  2034 
Аз не живея живота си!
Само го наблюдавам... някъде отстрани... пасивен наблюдател съм. Не се намесвам, оставям нещата просто да се случват.
Живея ден за ден. Днес всичко да е наред, ако има проблем - то дано денят свърши по-бързо.
Той да си легне... да се почувствам свободна, да си отдъхна. Поне ед ...
  1431 
Спомените често ни спохождат като неканени, но желани гости, които приютяваме за да си стоплим взаимно сърцата. Ето един от моите, който ме навестява почти всеки ден. Винаги е добре дошъл.
* * *
Малка кухня. Ъглов диван обгръща малка сгъваема маса, върху която има чиния със зелена салата, две вилици ...
  2361 
Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това ...
  965 
Случайна сълза се търколи от очите ти... Протегнах ръка в опит да я хвана... Не успях. Ти стоеше до леглото ми, на което лежах и аз. Бях скован, не мисля, че въобще дишах...
Това ли е да си мъртъв? Та... нали...
Това ли е да си мъртъв!?!?
Та аз не почувствах нищо... А трябваше ли? Не знам... Може би ...
  1597 
  9101 
Искаше ми се да напиша нещо мъдро, красиво и истинско. Но в живота ми вече няма нито истини, нито красота... Някога хората ми се усмихваха нежно и ми казваха, че рано или късно ще стигна до тук. Твърдяха, че кръвта ми е дива и необуздана, люта... гореща. И тази кръв ще изиска някога от мен да открия ...
  2520 
Моят герой
Как си представяте детството? Безгрижно, весело, щастливо, с много щури игри? Игри с приятели, игри навън? Красиво е, нали? И няма как, защото това е най-хубавият период от живота на човека, най-веселият, най-чистият.
Всички обичаме децата. Те са нашата вяра, нашата надежда, нашата любов. ...
  4758 
Щастлив човек ли съм?
Какво разбират хората под определението „щастлив човек"? Човек с пари? Умен? Красив? Сполучил в любовта? Разбира се това е напълно достатъчно, но ние знаем, че хората различни, дори близнаците имат различни предпочитания. Следователно, но за всички важи това определение. За едн ...
  4359 
Шот. На екс. Абсeнтът е "King Size Original". От бутилката Ван Гог гледа замечтано нанякъде.
Притварям очи и преглъщам. Очите остават затворени, за да се насладят на усещането. Гореща струя пропълзява по тялото ми и ме отвежда някъде толкова далеч. Там, където един човек броди сред слънчогледите, ко ...
  1540 
НАЙ-СИЛНАТА И СТОЙНОСТНА ВРЪЗКА В ЖИВОТА НА ЕДНА ЖЕНА
Шест и трийсет. По това време от понеделник до петък звъни телефонът ми, за да стана и да се приготвя за работа. Благодаря на онзи сомалийски козар (или етиопски беше), който е открил тази вълшебна течност, с която започвам деня си или нощта си - ...
  3757 
Предложения
: ??:??