Има ли те под пясък разпилян
върху очи,
надрани от взиране нагоре и
може ли сърцето да
проходи ...

Обичам те,какво да сторя?
Сърцето ми в очакване мълчи.
Безсилна съм пред свойте чувства да се боря,
безсилна съм пред твоите очи.
Погледна ли те в мен настъпва буря ...

* * *
Кажи кога не ме очакваш,
Да дойда като тъжна изненада,
На прага боса да застана,
За да не вкарам кал. ...

Всяка сутрин като се събудя в първия момент изпитвам някакво невероятно
блаженство, чувство за сигурност,покой. Усещам тялото си затоплено и отпуснато,завивките нежно ме обгръщат.До момента, в който си дам сметка,че всъщност това е моето легло в моята стая, моето тяло в моите завивки и което е по-ло ...

Няма нощи лунни и ефирни.
Няма утрини и светлина.
Мрак. Като в началото,
преди Бог да е създал света.
Къде е раят на земята, ...

“Много са чудните нещта на този свят,но човекът е пръв сред тях”
“Антигона”-Софокъл
“Господи(...)какво представляваме ний-ттвоите малки подобия ,пъплещи по тази нищожна планета ,кръжаща около една банална звезда ,забутана в покаринините на някаква провинциална галактика ?”Колко странно нещо е човекъ ...

Зимната вечер с дантели от скреж,
с трепкащи звездни простори,
с коледен сняг и със въздуха свеж
мина по тъмните двори.
Хладни прозорци на бели цветя ...

Потърси ме, но беше закъснял!
Отдавна във душата ми бе празно.
Вината си изобщо не разбрал,
потърси ме, но всичко бе напразно !
Ти просто страшно беше закъснял! ...

Изгубен бях и пътищата стари
пребродих през годините докрай.
И питах срещаните тук и там колари,
къде е скритият от мене Рай.
А те отвръщаха: “Далече е, далеч!” ...

В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов. ...

В черупка крехка искам да се скрия,
където зло не ще ме стигне,
а в нея слънцето прозира
и нощната прохлада влиза.
В забравата блажена, тиха ...

Ухаеш на неземност и привличаш,
площада сякаш е наситен
с теб,
а по улуците на къщите се стича
топящата се бавно ...

Дишай!
Дишам!
Пространствата и ти...
Дишай!
Слязъл от небето за един ден ...

Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
загнезди в гърлото. ...

От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници, ...

Над кръчмата изгряха две луни.
Звздите - млечен крем - за свод.
Заклатих се, като в бурен ден
самотен романтичен платноход.
Изглежда, че вълните са сърдити, ...

Тя мойта... не е за разправяне.
Сакарахме се вчера със жената.
Писна ми - и казвам - вече! Тръгвам си...
И на мен. - отвръща - Тръгвам с теб! Почакай!

Отначало
изчезна в огледалото
дете със изподрани бузки,
след него бавно запотъваха
момчето със възторжени мечти... ...

Хей, барман,
водка брат, налей...
Намерих отговор
на гатанка голяма.
Реших дилема, ...

Когато...от всичко боли
Когато всичко утихне в мрака и тишината само остане за свидетел...
Когато чувствата потънат и те в мрака и надеждата избяга.....
Когато един към друг охладнеем и жаждата се изпари ....
Когато очите започнат да поглеждат все в страни ...

Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана, ...

Неизказано признание
Тъга......
отминаваща болка,
парещи сълзи,
забравен смях, ...

> Не тръгвай, дете, по мойта пътека-
> няма цветя покрай нея.
> Да можех застлала ти бих мека
> копринено нежна постеля.
> Не пий ти от чашата, пълна с горчилка, ...

Глава 3
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и ког ...

Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
и всички радости споделяш
и всички мъки сам предричаш,
те умолявам дай ми още ...

ххх
разголена
нощта изсипва
небе
в очите ми ...