Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Ще ви говоря за война

Ще ви говоря за война- нелепа, черна, пошла, войната убиец. Войната убиец не само на тела, но и на души, мечти, надежди. Войната, която убива началото още в зародиш, тихата, безумна война на едеици, която води цялото население. Ще ви говоря в черно. Тук няма герои, а само убийци- волни или неволни. ...

aleksandra79

Проза » Други

2016-10-08T20:11:13+03:00 959 2

гррр!

Независимо колко се преструваш на луд... Животът няма да ти даде жълта книжка, за да те освободи от Задълженията!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-10-08T20:05:17+03:00 842

Омраза (в отговор на предизвикателството)

Омраза
- Ще се обърне.
- Не, няма да се обърне.
- Ще видиш, че в последния момент ще се обърне и ще ни махне!
Ескалаторът отнасяше младата жена нагоре и нагоре към терминала. Когато стигна края на лентата, тя направи крачка напред, без да се обърне. Секунда по-късно се скри от очите на изпращачите си. ...

perperikon

Проза » Разкази

2016-10-08T09:09:58+03:00 1.5K 6 16

Кратка приказчица

Свири дядо Люциян… Девойката го следи с очи. Седнала до него, на пианото тя повтаря чутото, а учителят ù поощрително ръкопляска. След около час на вратата лекичко се почуква.
-Урокът трябва да свършва, дете. Татко ти идва да те прибере – престрашава се дядо Люциян и става да отвори.
На момичето не м ...

Eia

Проза » Други

2016-10-08T09:00:03+03:00 1.5K 4 10

Виенско кафе - 8

Два месеца по-късно телефона ми звъни в 3 и половина след полунощ. Подскачам сънена и първата ми мисъл е „нещо е станало с Криси“. Вдигам и чувам гласа на Шмитката:
– Избухнал е пожар в офиса ти. Трябва да дойдеш.
– Пожар, какъв пожар?
– Просто ела веднага.
Изстрелвам се на секундата и карам като лу ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-10-07T21:48:24+03:00 1.3K 2 8

Грешка

Ще ви разкажа една история за най-голямата грешка, която направих в живота си. Влюбих се в един мъж, може би най-неподходящият от където и да го погледнеш. Нито беше някой красавец, нито имаше с какво да се похвали – сам самичък, гол като пушка. Не съм от меркантилните момичета, приех го такъв какъв ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази, Други

2016-10-07T19:49:35+03:00 1.3K 1

Така е по-добре

Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...

exuded

Проза » Разкази

2016-10-07T19:49:13+03:00 703 1

Пеперудено живи

Той отвори очи. Вторачи се в сумрака. Ноща бе вече започнала да посивява. Сивата фаза. Смесено черно, със светло. Малките огнени езичета на слънцето идеха, сипейки се отнякъде мноого далеч. Там където горяха пожари. Там където огънят изгаряше всичко и ти е топло.. топло. Там нямаше студ. Нямаше безд ...

Lebovski

Проза

2016-10-07T19:47:50+03:00 865 2 3

Dirt

- Сапунът е свършил! Защо никой не е заредил снощи? Една работа имате!
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...

delta_f

Проза » Разкази

2016-10-06T22:02:02+03:00 1.1K 2

между тласъците

МЕЖДУ ТЛАСЪЦИТЕ
Не е като планинските спускания с велосипед. Има адреналин, но е различен. Не е и като нощните гонки на околовръстното. Много по-силно е. Пробуждащо сетивата до ръба на тяхната крайност. Където малките капчици пот напират по тила ти обменящи електричество с настръхналите ти косъмчета ...

Wildhorse

Проза » Еротична

2016-10-06T22:01:36+03:00 1.9K 4

Булевард

Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, ...

МартинРозев

Проза » Разкази

2016-10-06T18:47:55+03:00 561

Любовното обяснение на един шахматист

Царице моя, бяла, неотразима,
Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце н ...

duffmckagan

Проза » Писма

2016-10-06T18:40:26+03:00 1.1K 1 1

Безсънности

Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, ...

SunflowerDreamer

Проза » Разкази

2016-10-06T18:39:17+03:00 600 1

Клетва (За конкурса)

– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...

B

Проза » Разкази

2016-10-06T00:28:42+03:00 2.4K 3 15

Оправдани престъпления 2х03

Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-10-05T22:03:42+03:00 1.1K 3

Разказът на кака Гина

РАЗКАЗЪТ НА КАКА ГИНА
Вървях си бавно по улицата, натоварена с две чанти претъпкани с продукти /напазарувала бях за Великден/, когато видях пред мен да върви кака Гина – тя живее през два входа в нашият блок. Настигнах я, заприказвахме се и тя започна да ми се оплаква:
Ох, Юлиянче… дъх не ми остана! ...

pladonev

Проза

2016-10-05T22:03:10+03:00 1K 2

Новият дом

Новият дом
Продължителният и монотонен звън прекъсна тракането на чиниите в кухнята на Каралайн Бишъп. Младата жена спря чешмата, избърса ръцете си в снежнобялата кърпа и с бързи крачки се отправи към масата. Взе телефона и без да се замисля натисна зелената слушалка. Беше брокерката Хелън.
- Здраве ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-10-05T21:57:57+03:00 1.2K

Многолетница

Когато есента порумени косата на гората и вмъкна златни жилки в нея, тя заплака със дъжда. Посипа листните си сълзи по земята и зави с тях покълналите си деца. Накрая изнурена от плач и от ласките на сланата покафеня и плача и пресъхна. Останаха само посипаните сълзи, вятъра да ги пилее и да си игра ...

wola

Проза » Разкази

2016-10-05T21:25:13+03:00 916

В тунела

В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2016-10-05T07:39:49+03:00 862 1 6

Козмецевтика

Из Глава I - Козметичните компании ни подвеждат
Най-лошото нещо, което може да се случи на едно красиво лице, е да има собственик, който сляпо се доверява на рекламните кампании. Ако изброим всички подвеждащи твърдения, откровени лъжи и манипулации в козметичната индустрия, тази книга ще бъде тежка ...

Pharmaster

Проза » Други

2016-10-05T07:39:18+03:00 969 1

Есенна любов

Забелязаха я в началото на есента. Дотогава на никого не беше направила впечатление. В малките морски градчета е така, настъпили ли октомври чуждите хора изчезват и местните почват да се поздравяват по улиците с думите „ Ей, най-накрая свърши това лято, та да се видим.“ И тогава видяха и нея. Първо ...

Elder

Проза » Разкази

2016-10-04T16:48:08+03:00 839 2

Правата на таткото (домашна по Околен свят)

На това в шаха му казват "мат с пешка"- не знаех какво да напишем в графите "Права на татко", "Права на мама", които трябваше да бъдат попълнени за домашна в учебната тетрадка по Околен свят. Позачесах се, където не ме сърбеше и се опитах за кой ли път да потърся някъде в "сървъра" на главния си моз ...

duffmckagan

Проза » Други

2016-10-04T16:46:45+03:00 667 2

Щитът на героя (За конкурса)

„Той дойде през нощта, затваряйки вратата след себе си тихо, като шепот. Мина през стаята на пръсти, босите му крака потънаха в грубите нишки на килима, леки и безшумни. До леглото той спря, гледайки спящият човек.“
Залата беше пълна. Гласовете на насъбралата се тълпа се смесваха и извисяваха, превр ...

Clara

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-10-04T16:46:02+03:00 1.9K 1 3

Locus amoenus

Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието ...

NikoVat

Проза » Разкази

2016-10-03T17:35:37+03:00 1.1K

Ех, защо си нямам сега едно куче

ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...

Мильо

Проза » Разкази, Хумористична

2016-10-03T17:35:10+03:00 1.1K 1 7

Отпечатъци

Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата ù престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.
Патрик Нолан бе св ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-10-03T17:31:55+03:00 840 6

Кошмарни дни - ден втори

Събудих се трудно. Ушите ми звъняха ужасно, главоболието все още ме тормозеше. Надигнах се от стария диван и седнах подпирайки лакти на масата. Погледнах към стенния часовник, вече минаваше 14:20.Бях спал над 16 часа. Просто седях и се наслаждавах на тишината. Но за мое съжаление това не продължи дъ ...

Eddie92

Проза

2016-10-03T17:26:34+03:00 869

Счупени криле ~ Глава 6 (част I)

Глава 6
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2016-10-03T17:23:59+03:00 930

Орис (Сафина) 10

> ∞
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2016-10-03T17:23:11+03:00 728 1

... за някакъв предмет и огледало /за конкурса/

Приказка за някакъв предмет и огледало
(приказка за възрастни)
“Аз просто отчаяно се нуждая понякога да се случи нещо извън
обичайното, нещо необикновено, необяснимо” – Макс Фрай
Истина ви казвам, вие знаете ли, че да се измисли тема за приказка е много просто нещо? В крайна сметка в приказка може д ...

TytoALBA

Проза » Приказки и произведения за деца

2016-10-02T04:18:02+03:00 1.5K 2

Виенско кафе - 7

Заспивам дълго след разговора и се събуждам след около час. Часовника ми показва 5 сутринта. Към 5 и половина вече не издържам, трябва да се махна от това легло. Криси спи дълбоко и аз се обличам много внимателно, за да не го събудя. Вечерта домакинята предвидливо ми е показала къде стоят кафето и ч ...

Elder

Проза » Повести и романи

2016-10-01T10:10:40+03:00 1.5K 1 1

Кошмарни дни - ден първи

Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...

Eddie92

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2016-10-01T10:07:59+03:00 1.3K 1 3

Среща в хола

СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...

exuded

Проза » Разкази

2016-10-01T10:07:45+03:00 646 2 1

Страх

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, прост ...

maiaan

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-10-01T10:07:26+03:00 1.2K

Лардия

Поздрави от Лизи /2 част/
ЛАРДИЯ
Аз съм Лизи. Поне така пише в кръщелното ми. Пак там, ако съм се научила да смятам, пише че вече съм на 35. Ако вярвам на себе си още съм на 15, но това е друга тема. Като дете си мислех, че успявам да сбъдвам приказките, да ги превръщам в реалност, а като пораснах – ...

ТИБИ

Проза » Фантастика и фентъзи

2016-10-01T10:04:38+03:00 706 1

Дубрютру!

Събуждам се. Полуотвита, премръзнала, сгърчена като болна скарида в единия ъгъл на леглото. До мен доволно похъркват Рижи и синът ми, разчекнат като разбит хеликоптер. Изпълзявам. Вместо в пантоф, попадам в пластмасова купичка. Разтягайки около 28 сухожилия, в поза на професионален фехтовчик, успява ...

superelche

Проза » Хумористична

2016-09-30T16:42:42+03:00 1.1K 3

Счупени криле ~ Глава 5 (част I)

Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...

CrystalReign

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2016-09-30T16:37:28+03:00 858 1

Орис (Сафина) 9

> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2016-09-30T07:46:12+03:00 848 1 2

Завръщане – част трета – финал

Бележка от автора. – “Когато четете моите истории, искам да помните едно много важно нещо. Както в реалният живот така и в моите разкази ВСИЧКО е въпрос на гледна точка и ваша лична преценка. Оставям на вас да изберете, кое е ИСТИНА и кое НЕ.“ Приятно четене - Eddie
Вече трета вечер го наблюдавах. П ...

Eddie92

Проза

2016-09-30T07:45:18+03:00 716

Кой

КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...

exuded

Проза » Хумористична

2016-09-30T07:44:51+03:00 789 1 2