Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Къси разкази край Огоста

"Късият разказ е нещо съвсем различно – късият разказ е като целувка в мрака от непознат"
Стивън Кинг
Сълзите на Баба
Има едно място на земята, където се срещат пръст и Небе. Въздух и вода. Където Слънцето винаги топли, а вятърът сякаш гали. Там дори дъждът е желан.Облаците ни носят в рехавата си па ...

Eipril

Проза

1K 3 9

С един повече

Ударът не беше силен. Имаше здрава и добре оформена тежка ръка. Сви я в юмрук и го нацепи точно в средата на лицето. Обаче се подхлъзна и силата на замаха му драстично намаля. Беше откровен, целенасочен и прав удар.
За секунда жертвата остана на мястото си. През това време собственикът на тежката ръ ...

exuded

Проза » Разкази

1K 3 4

Киара

Киара
Запознах се с Киара на едно парти на наши италиянски приятели, Карла и Маурисио, с които от време на време си ходехме на гости. Маурисио обичаше да готви и беше фeн на шикарно поднесените ястия, нещо като "nouvelle cuisine", смесваше френска и италианска кухня... Правеше по три четири ястия се ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

2.3K 1 16

Жена с вкус на вишна

Ех, каква жена! Направо ми събра очите. Узряла... Направо като златна ябълка. Не можеш да определиш възрастта. А защо? Красивите жени нямат възраст. Малко над среден ръст. Не е слаба. Има си онази приятна закръгленост на бедрата. С елегантен костюм, който показва красиво тяло. Как ли ще е отзад? Кат ...

slaveja123

Проза » Разкази, Еротична

2.4K 2 3

В търсене

Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...

vistor

Проза

1K 1

Намерено щастие

Казвам се Теодор (Θεόδωρος) и съм ромей по рождение. Участвам в управлението на столицата и често попадам в ситуации, които никак не се нравят на очите ми. Срещам корупция, клевети и измами. В първите месеци на лето господне 6905г. (=последните месеци на 1396г.), в столицата имаше разгорещен дебат н ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

879

Бръшлянът

Разказ от Генка Богданова
Бръшлянът пълзеше унило по земята и проклинаше съдбата, че му е отредила такава жалка участ:
- Не е ли несправедливо, - огорчен въздишаше той. – да се родя сред бурени и незначителни, невзрачни тревички, да пъпля сред тях като гаден охлюв, да вия изящната си млада снага по ...

evgeniagenka

Проза » Разкази

1.1K 1 2

Приказка за живота

"Приказка за живота"
- I част -
Имало едно време една хубава кафява мечка на име Мецана и един мечок на име Мецок-Франсоа. Те идвали от една и съща планина, но от две различни гори, където мечките говорели на различни мечи езици. Имало обаче един език, деца, който всички животни в планината разбирал ...

Kalisi

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Хумористична, Други

2.3K 4

Творбата на художника

Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. ...

ХристинаПавлова

Проза » Разкази

969

Вероятно – 3

Стана от леглото и дръпна пердето. Тялото ѝ беше младо, стегнато и като че ухаеше на нещо. Мъжът се влюбваше.
– Моето куче умря. – Каза го, без да се обръща. През прозореца в далечината се виждаше елипсовидната полянка, където стопаните разхождаха кучетата си в Ловния парк. Дупето ѝ леко се врътна и ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 1 3

Мъдрословия (11)

121. Човек може да победи съдбата.
122. Слаб си тогава, когато вместо да продължиш напред, оплакваш провалената си любов.
123. Унищожи богатството си, но не го предавай в чужди ръце.
124. Болката води самота, самотата води до познание, а познанието – до вечен живот.
125. Ако се чувствате прекалено щ ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

897

Калните обувки

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Мильо

Проза » Разкази

1K 1 3

Бойно поле – Душа

Свали слушалките и изключи усилвателя. Тези дни имаше желание да свири. Не беше нещо особено. Няколко рефрена и играчка с ефектите.
- Това беше зверски звук! - каза си доволен. Час и половина се занимаваше с китарата и този път звукът му хареса. Невзрачният петнадесет ватов усилвател "Маршал" криеше ...

radew

Проза » Разкази, Други

1.6K 1

Онази объркващата любов

Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна ...

figaro

Проза » Други

1.2K 1

Виенско кафе 2/ 40

– Какво е това?
– Синът ти.
Криси погледна пак към ехографските снимки, после към мен и поклати глава:
– Казах ти, не е бременна от мен, не и се връзвай на номерата. Всичко е, за да докопа парите ми.
Погледнах през прозорците на заведението към подредената немска улица отвън, която постепенно потъва ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.4K 5 4

Невъзпитан

Младежът с пънкарската прическа се бе отпуснал на седалката и се взираше съсредоточено в екрана на смартфона си. От време на време поклащаше глава, подсмихвайки се, и обеците му изтракваха. Беше погълнат от заниманието си. Старият трамвай пълзеше бавно по булеварда, като на спирките отваряше врати с ...

Heel

Проза » Разкази

1.5K

За честта на мъжа II

Бди и винаги бъди до твоите! Те са твоите овце, ти си техния пастир и стъпиш ли накриво стъпват и те. Води ги винаги по правия път и бъди тяхна надежда. Не жали никога сили в името на тяхното добруване и никога не предавай честа и сърцето си. Веднъж загубиш ли честа си, губиш себе си завинаги. Винаг ...

Papalisimo

Проза

1.2K 1

Създатели

— Ице, хайде, вечерята е готова!
Ицето подскочи, захвърли пластилина и се затича към кухнята. При падането пластилиновата фигурка се удари в забравено на пода камионче и десният ѝ крак се огъна малко над стъпалото.
Ицето беше на почти четири години, по-скоро слабо и болнаво, но винаги усмихнато дете ...

sziabori

Проза » Разкази

1K 1

Кучешка му работа

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

кумеца

Проза » Разкази

1.9K 3 4

Университетски неволи

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Адриан

Проза » Други

904 1

На прощаване с любимата учителка

Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.
Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на ...

chrisy26

Проза » Писма

3.1K 3

Служба

Той разтърка очи. Трудно му беше да ги отвори. Не искаше. Нямаше представа колко е спал... дали е спал. Светлината проникваше през клепачите му и чертаеше червеникави форми, отдавна забравени. Усмихна се. В него се породи лека надежда за нещо ново и бавно открехна клепачи.
Всичко си беше същото. Той ...

sziabori

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1 3

Джентълмени

ДЖЕНТЪЛМЕНИ
Ние, бриджьорите, сме джентълмени. Ще кажете: „Я, па тоя, открива топлата вода! Това го знаят всички.” Може да го знаят, но аз го преживях.
Събудих се в Окръжна болница. Лежа вече цяла седмица. Два дни съм бил в безсъзнание. Нещастен случай. Казаха ми, че паднала керемида от покрива на к ...

Мильо

Проза » Хумористична

1.2K 1 2

Виенско кафе 2/ 39

Един ден Надето ми позвъни от нас:
– Приятелката на Кристиан те търси, онова момиченце от сватбата.
– Там ли е?
– Да.
– Дай ми я... ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.7K 4 5

Окото

Katriona

Проза » Разкази

2.8K 7 11

Компот със сол

Йордан се прибра късно вечерта и запали изкуственото осветление. Изтегна се на дивана и си отвори любимата бира в метална опаковка. Беше се уморил от безкрайните служебни интриги и сега притвори очи, изключен от заобикалящото го.
Точно срещу него, подпряно на едно краче, стоеше един красив кактус , ...

dadda

Проза

1.9K 1 2

Вероятно-2

Не дойде и на следващия ден.
Междувременно във фирмата се случваше нещо. Шефът ставаше все по-раздразнителен. Красивата му секретарка едва смогваше да записва заповедите, които си противоречаха: едни срещи се насрочваха, други се отменяха, трети едновременно се насрочваха и отменяха в зависимост от ...

exuded

Проза » Разкази

1K 2

Папагалчето Флори

Папагалчето Флори
Посветено на дъщеря ми
Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голям ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

927 2 7

Любов срещу Родина

Моето име е раб божи Евтимий (Εὐθύμιος). По милостта на единствено правия наш Бог, аз бях роден в самата столица на Божието царство, което се нарича Романя*. Родителите ми бяха високопоставени благородници, чиято воля имаше тежестта на закон в ромейската столица. Те имаха благоразумието да създадат ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

886

Монолог

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е ...

М.Ангелова

Проза » Други

1.3K 2 1

Карбовски - комшията

Чичо Христо Димитров е комшията и ако се интересувате от моята автобиография, веднага ви давам номера му. Той е способен да ви я изрицитира в стих, с интонация, на която и госпожата ми по литература би завидяла. Познава ме от десет години и почти съм сигурна, че знае с какви гащи съм днес, защото та ...

Plevel

Проза » Хумористична

1K 2 22

Добър човек

ДОБЪР ЧОВЕК
ПЕТЪР.
Чичо Митко е много добричък! Два часа мъкнахме с него каси, тенджери, тави, кашони до четвъртия етаж на Общинския център. С брат ми имаме рожден ден. Ние сме близнаци, но изобщо не си приличаме. Нито на външен вид, нито по характер. Брат ми и мама ангажираха Общинския център, защо ...

Мильо

Проза » Хумористична

1.4K 1 6

Виенско кафе 2/ 38

– Охх, не така Дари, мама я боли.
Дари отпусна зъби и започна да суче без да ме хапе. Подпрях гръб на дървото и затворих очи, слънцето напичаше през клоните на дърветата и беше много приятно. Дари си играеше с медальона ми, който блестеше от светлината, сучеше внимателно и на мен ми се приспа. Откак ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.4K 2 6

Тракийката

Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...

Morrigan

Проза » Разкази

2K 1 8

Василеви прозрения

Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...

Адриан

Проза » Разкази, Други

1.5K 1 4

За честта на мъжа I

Що значат думите добрия пастир мре за овцете си?
Приятелю винаги следвай сърцето си! Бъди честен и справедлив, бъди мъдър и смел. Ако някой от твоите се загуби, ти го потърси. Намери го и му дай надежда, подкрепи го и се бори наедно с него, честа те задължава да не го изоставяш никога и за нищо на с ...

Papalisimo

Проза

1.5K 1 8

Закъсняла тъга

Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази

1.1K 2 7

Живот

На улица ,,Изгрев’’ № 59, в град Пловдив, живеят Крум и Надя Иванови.
Крум е млад, двадесет и пет годишен мъж, син на бивш военен началник и учителка по математика. Строгите изисквания на родителите му са изградили у него желязна дисциплина.
Майка му бе тази, която не му позволяваше да диша. Посмееш ...

thedac

Проза » Разкази

952 3

Една

Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...

Karolin

Проза

1.6K 3 5

Мъдрословия (10)

109. Тъгата е пълна, когато си лягаш, без да си изтрил сълзите на най-скъпия човек в живота си...
110. Ръцете на влюбените трябва да се докоснат едва тогава, когато сърцата им се съберат.
111. Пурпурните одежди на велможите всякогаш са по-красиви от накъсаните дрипи на колоните.
112. Невъзможната лю ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

927 1 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Къси разкази край Огоста

С един повече

Киара

Жена с вкус на вишна

В търсене

Намерено щастие

Бръшлянът

Приказка за живота

Творбата на художника

Вероятно – 3

Мъдрословия (11)

Калните обувки

Бойно поле – Душа

Онази объркващата любов

Виенско кафе 2/ 40

Невъзпитан

За честта на мъжа II

Създатели

Кучешка му работа

Университетски неволи

На прощаване с любимата учителка

Служба

Джентълмени

Виенско кафе 2/ 39

Окото

Компот със сол

Вероятно-2

Папагалчето Флори

Любов срещу Родина

Монолог

Карбовски - комшията

Добър човек

Виенско кафе 2/ 38

Тракийката

Василеви прозрения

За честта на мъжа I

Закъсняла тъга

Живот

Една

Мъдрословия (10)

Опашка