Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Предколедно

Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...

Мегалия

Проза » Разкази, Други

1.2K 1 4

Сънища (Doctor Who fanfic)

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Clara

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

1.4K

Приказка за Юда

Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...

maqpam

Проза » Разкази

1.4K 1 3

Други сме, а сме така същите

Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...

ника.сред.вълните

Проза » Разкази

790 1

Въпрос за мечта

„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...

МартинРозев

Проза

850

Тя, книгата

Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...

strais

Проза » Разкази

789

Крилце!

За пръв път в живота си наистина се почувствах специална и изведнъж... ме заболя нещо на дясната плешка! За миг ми премина мисълта, че ми никне ангелско крилце, но.. о, ужас! Гнойна пъпка! Я да я разчопля, може да изкочи някое перце! М..., не, гнойна пъпка си е! Ама готино намигане от Всевишния, а?

Rilska-Iglika

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 3

Липсваш ми

–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...

Eddie92

Проза » Разкази, Други

1.1K 4

Тя и той

Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем ...

RumyanaMomchilova

Проза » Други

1.1K 1

18+ Течение 1

Навън беше много горещо. Тео се събуди от алармата на телефона си, която беше настроил за 07:00ч. Той стана от леглото, отиде в банята, за да си измие лицето, след което отново се върна в стаята, облече се и излезе. На няколко метра от луксозната къща на 19-годишното момче се намираше колата му - лъ ...

Krischoo

Проза » Разкази

1.4K

Спешен телефон

СПЕШЕН ТЕЛЕФОН
- Ало, телефон сто и дванайсе ли сте?
- Да господине, какъв е случаят?
- Не, аз само да ви попитам нещо...
- Е, имаме вода и сме си мили краката, ако това ви е въпроса. ...

йеромонах

Проза » Хумористична

999 1 2

Мечтайте…

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!”
”Малкият принц” от Антоан дьо Сент Екзюпери
Преди време в интернет пространството открих мой колега с когото заедно работихме в сферата на изкуството.Разбрах, че живее от 15 години в Испания.Поиска приятелството ми, защото видя снимката на баща ...

shon

Проза » Разкази

1.6K 2 5

Орис (Сафина) 17

> ∞
>
>
>
> Почувствах как бавно, постепенно се събуждам и клепачите ми се вдигат. Стаята бе обляна в млечна, перлена светлина, прозореца над мен показваше сребърно-стоманен правоъгълник небе. Обърнах се по гръб и се протегнах, докато почувствах как костите ми изпукват. Опипом намерих телефона си и ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

851 1

Учител по неволя - Мъмренето

Учител по неволя
Мъмренето
- Ох, така е по-добре! – въздъхна Васко от 9а клас, докато пикаеше пред кабинета на г-н Смучеводков. – И музиката не е съвсем лайнарска – допълни той, любувайки се на прочувствената Бетховенова композиция, долитаща от същия този кабинет.
Да, това си беше странно! Та музика ...

Galifray

Проза » Хумористична

1.6K

Снегът вали (за конкурса)

-Сладка вечер, любов!
-Добра да бъде, слънце мое. Защо не спиш?
-Снегът вали и спомените ме стискат за гърлото. А ти, защо си тук? Мислех, че отдавна си закрила този скайп.
-А ти? Нали го направихме само за нас двамата преди години. Къде е съпругата, Рами?
-В спалнята са отдавна с дъщерята. А твоят ...

inakrein

Проза » Разкази

1.9K 5 12

Виенско кафе - 24

Гледката от терасата на ресторанта е страхотна, компанията ми допада и купона тръгва на макс. Архитекта и жена му наистина са много готини. И двамата са запалени по металдетектинга1 и се опитват да зарибят и нас. Оказва се, че нещата са сложени на професионална основа, имат си дори асоциация. Жената ...

Elder

Проза » Повести и романи

999 2

Не ГазСете Тревата

Не ГазСете Тревата
Както обикновено и тази вечер застана сам до прозореца на мансардата. Изключително доволен останал от факта, че е в една от най – новите и модерни сгради в града. Обитаваше я от скоро. Почти напълно завършил обзавеждането, преди седмица, се наслаждаваше на гледката обхващаща целия ...

skitca

Проза » Разкази, Други

6.1K 2 2

Лоша комбинација 🇲🇰

Ти ги крадам мислите
со брзина на светлина.
Влегувам на прсти во твојот сон,
за да те разбудам.
Ти кажувам, дека во сите возови ...

SanjaMKD

Проза » Други

676 1

Приказка за въртележката ( за конкурса )

— Спрете въртележката! Искам да сляза!
— Като искаш, скачай!
— Що не скочите вие?
— Щото не искаме. Що не скочиш ти?
— Страх ме е! ...

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.4K 3 5

Последни шест дни до коледа

ПОСЛЕДНИ ШЕСТ ДНИ ДО КОЛЕДА
Самотна урва. Под пухкавия сняг личат покриви. Тук някъде имаше село. Имаше… Пътят не е разриван. Няма дори пъртина. Пушек не се вие. Тук, там под белия юрган на снега се вижда някоя оглозгана от времето стена.
Бившето село се предава на природата и зимата. В миг пребягва ...

йеромонах

Проза » Разкази

1.7K 2 6

Горд съм

Горд съм че,
... ... ... – Лети из Вселената един Делю ...
... ... ... – звучи Хубава си моя горо,
... ... ... – от днеска нататък БЪЛГАРСКИЯТ РОД ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!.
... ... ... – стани, стани юнак Балкански ...

BELOBRAD

Проза » Други

1.5K 1 1

Писмо...

Писмо
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...

Kalia1117

Проза » Писма

1K 1 2

Рибарят и момичето от нар

Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...

inakrein

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K 2 5

Гледна точка /за конкурса/

- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...

aleksandra79

Проза » Разкази

1.7K 2 8

Моята голяма луда гръцка сметка

МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...

Marmadun

Проза » Други

1.4K 1 4

Приказка за правия път

Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...

veesii70

Проза » Други

2.1K 6 16

Право в целта (за конкурса)

- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...

линасветлана

Проза

1.5K 1 5

Споделено мълчание

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

1.2K 1

Мисъл

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

exuded

Проза » Други

808

По залез... /за конкурса/

- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...

Eia

Проза » Разкази

1.2K 3 7

Полет от Париж "За конкурса"

— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...

AnSlav

Проза » Разкази

1.7K 1 6

18+ Виенско кафе - 23

– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...

Elder

Проза » Повести и романи

1.2K 4

Живот в студа

Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...

murjoflos

Проза » Разкази

638

Сега е празник

Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...

exuded

Проза » Други

737

Докторът на обувките

Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...

ГеоргиСтойков

Проза » Разкази

1.3K 10

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...

gudman

Проза » Хумористична

1.1K 3

Опако село

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

inakrein

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 2 4

Есемес

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

exuded

Проза » Разкази

759 4

Нека ти разкажа

Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...

bancheva

Проза » Разкази

712

Виенско кафе - 22

Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на вси ...

Elder

Проза » Повести и романи

828 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Предколедно

Сънища (Doctor Who fanfic)

Приказка за Юда

Други сме, а сме така същите

Въпрос за мечта

Тя, книгата

Крилце!

Липсваш ми

Тя и той

18+ Течение 1

Спешен телефон

Мечтайте…

Орис (Сафина) 17

Учител по неволя - Мъмренето

Снегът вали (за конкурса)

Виенско кафе - 24

Не ГазСете Тревата

Лоша комбинација 🇲🇰

Приказка за въртележката ( за конкурса )

Последни шест дни до коледа

Горд съм

Писмо...

Рибарят и момичето от нар

Гледна точка /за конкурса/

Моята голяма луда гръцка сметка

Приказка за правия път

Право в целта (за конкурса)

Споделено мълчание

Мисъл

По залез... /за конкурса/

Полет от Париж "За конкурса"

18+ Виенско кафе - 23

Живот в студа

Сега е празник

Докторът на обувките

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса

Опако село

Есемес

Нека ти разкажа

Виенско кафе - 22

Опашка