Зимната вечер с дантели от скреж,
с трепкащи звездни простори,
с коледен сняг и със въздуха свеж
мина по тъмните двори.
Хладни прозорци на бели цветя ...

Потърси ме, но беше закъснял!
Отдавна във душата ми бе празно.
Вината си изобщо не разбрал,
потърси ме, но всичко бе напразно !
Ти просто страшно беше закъснял! ...

Изгубен бях и пътищата стари
пребродих през годините докрай.
И питах срещаните тук и там колари,
къде е скритият от мене Рай.
А те отвръщаха: “Далече е, далеч!” ...

В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов. ...

В черупка крехка искам да се скрия,
където зло не ще ме стигне,
а в нея слънцето прозира
и нощната прохлада влиза.
В забравата блажена, тиха ...

Ухаеш на неземност и привличаш,
площада сякаш е наситен
с теб,
а по улуците на къщите се стича
топящата се бавно ...

Дишай!
Дишам!
Пространствата и ти...
Дишай!
Слязъл от небето за един ден ...

Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
загнезди в гърлото. ...

От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници, ...

Над кръчмата изгряха две луни.
Звздите - млечен крем - за свод.
Заклатих се, като в бурен ден
самотен романтичен платноход.
Изглежда, че вълните са сърдити, ...

Тя мойта... не е за разправяне.
Сакарахме се вчера със жената.
Писна ми - и казвам - вече! Тръгвам си...
И на мен. - отвръща - Тръгвам с теб! Почакай!

Отначало
изчезна в огледалото
дете със изподрани бузки,
след него бавно запотъваха
момчето със възторжени мечти... ...

Хей, барман,
водка брат, налей...
Намерих отговор
на гатанка голяма.
Реших дилема, ...

Когато...от всичко боли
Когато всичко утихне в мрака и тишината само остане за свидетел...
Когато чувствата потънат и те в мрака и надеждата избяга.....
Когато един към друг охладнеем и жаждата се изпари ....
Когато очите започнат да поглеждат все в страни ...

Да си фигура
брадата
и рогата
и в играта,
и ухажвана, ...

Неизказано признание
Тъга......
отминаваща болка,
парещи сълзи,
забравен смях, ...

> Не тръгвай, дете, по мойта пътека-
> няма цветя покрай нея.
> Да можех застлала ти бих мека
> копринено нежна постеля.
> Не пий ти от чашата, пълна с горчилка, ...

Глава 3
Не усетих кога стигнах до същата онази уличка, на която срещнах за първи път Леон. Не знаех как се озовах там, но въпреки страхът все пак се спрях за момент. Припомних си всичко, което се беше случило онази нощ и ког ...

Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
и всички радости споделяш
и всички мъки сам предричаш,
те умолявам дай ми още ...

ххх
разголена
нощта изсипва
небе
в очите ми ...

Може би ще те обичам до край,
може и да те мразя. Не зная.
Може би ще те търся напразно,
а може би не…
Ала едничкото важно ...

Светилника на масата е знак,
когато се събудиш
мен ме има
над покрива пълзи една сълза
отронена ...

Не броя, не умея и не искам да броя!
Ще срежа броеницата на онзи
отмерил часовете
в самота на скучния си одър...
Мънистата са пръснати ...

Привечер, в менливите нюанси
на слънцето
рисувай ме с душа
по скалния релеф на необята
Рисувай ме с ръце - ...

Говори ми се с теб, сега когато
световете безглаголно
се рушат.
И всяка гласна струна е сребърна
монета, падаща в слуха ...

по разказа:"Този с когото живееш"
-Няма кой да ти отнеме ефирното перде.
Ушила си го с нишки светлина,
от слънчеви и лунните лъчи,
с отблясъци от сняг, с частиците дъги. ...