dar4e_to
1 результат
„Недей да влизаш в чужди файлове!”
Г.Константинов
Признавам си – не случих на живот.
Поправям чужди файлове и мисли.
През хаоса им сътворявам брод, ...
Г.Константинов
Признавам си – не случих на живот.
Поправям чужди файлове и мисли.
През хаоса им сътворявам брод, ...
942
21
Попитал си какво е любовта
човека срещу тебе иностранен,
човека от планетата Земя,
със капчици съмнения захранен.
Съмнения дали е любовта ...
човека срещу тебе иностранен,
човека от планетата Земя,
със капчици съмнения захранен.
Съмнения дали е любовта ...
1159
20
Откъде ти дойде тоя мит, че разбираш вълчици,
че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,
че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)
е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?
Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо, ...
че дълбаеш в очите им с кост от строшена лъжа,
че да ближат нозете ти (знам, то е мъжка амбиция...)
е победа на скрит в слабостта си елитен мъжкар?
Откъде ти дойде, че си главен във вълчето стадо, ...
1155
17
„Той, врагът, не може да те предаде, защото не те познава.
Приятели са ме предавали зверски.”
Дончо Цончев
Добре е, че сърцето заболя,
за да си спомня точно кой предава. ...
Приятели са ме предавали зверски.”
Дончо Цончев
Добре е, че сърцето заболя,
за да си спомня точно кой предава. ...
1393
1
28
Навън е дъжд от цели сто лета
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп. ...
и сто лета земята няма дъно.
Водата ураганно връхлетя
и плът, и сетива до край опъна.
Затвори ни, усука ни във сноп. ...
1412
30
Отдавна влизам тихо във животи
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни,
забавни и доволни, кръгли хора, ...
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни,
забавни и доволни, кръгли хора, ...
1597
27
Тя е далече. Някъде там е - оттатък.
С пух от глухарчета литва над тежкото вчера,
някъде тука останало - старо и кратко.
Там вярва в себе си. Тук сбира пръснати вери.
Там е от плът. От лалета си прави колиба. ...
С пух от глухарчета литва над тежкото вчера,
някъде тука останало - старо и кратко.
Там вярва в себе си. Тук сбира пръснати вери.
Там е от плът. От лалета си прави колиба. ...
1268
19
Не мога да ви съдя за това,
че виждате на метър от носа си,
че дебнете за чуждия провал,
а собствената съвест ви е къса.
Не искам да вървим в една бразда ...
че виждате на метър от носа си,
че дебнете за чуждия провал,
а собствената съвест ви е къса.
Не искам да вървим в една бразда ...
1839
1
23
„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...
1418
23
(от Сатурновата дупка)
Господарят на рибите пак ще зимува на кея.
Всяка зима го среща там – ням, до последната буна
две дълбоки и пълни очи над водата да рее,
а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни. ...
Господарят на рибите пак ще зимува на кея.
Всяка зима го среща там – ням, до последната буна
две дълбоки и пълни очи над водата да рее,
а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни. ...
1151
21
Автохтония*
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша ...
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша ...
1596
25
Отънявам съвсем – като бебешки хрип.
И досущ като него на воля напирам.
Зад усмивките дръзки мълчание крих.
Уморих се. А свършване няма баирът.
Уморих се... Отнемам си право от днес ...
И досущ като него на воля напирам.
Зад усмивките дръзки мълчание крих.
Уморих се. А свършване няма баирът.
Уморих се... Отнемам си право от днес ...
1673
46
> ... Напиши ми живот, след който ми се умира.
>
> Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето. ...
>
> Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето. ...
2894
5
42
Много ми е страшно след надеждата.
По-добре е хич ако я няма.
По-добре е да не ме поглежда –
нищо, че ме прави по-голяма
и ми е по мярка ореолът ù, ...
По-добре е хич ако я няма.
По-добре е да не ме поглежда –
нищо, че ме прави по-голяма
и ми е по мярка ореолът ù, ...
1092
26
Отдавна вече нищо не е същото.
Мъжете не се връщат от морето.
Таванът не е кулата на къщата
към всички недолюбени небета,
когато както мен си те обичах - ...
Мъжете не се връщат от морето.
Таванът не е кулата на къщата
към всички недолюбени небета,
когато както мен си те обичах - ...
1228
36
(от ръка разстояние)
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам. ...
Отблизо съм по-стара от света,
по-черна от девети кръг на Ада.
По мярка и размери – трън в пета -
и труден шанс такава да се падам. ...
1579
29
Огледало да бях – да ти видя тъгата в очите,
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива, ...
побелели до плът, по която живот не тече,
наедрели от крити сълзи - тежки снопове житни.
Меч срещу ти да бях – любовта ми да те посече.
Сочен нар де да бях – по зърнò да ме вкусваш, тръпчива, ...
1755
25
Броя си стотинките, залците в чая
и пълни столòве край празната маса.
Другарят, със който превзехме безкрая
и другият, дето до трън ме опàсе.
Броя и онези, които отплуваха, ...
и пълни столòве край празната маса.
Другарят, със който превзехме безкрая
и другият, дето до трън ме опàсе.
Броя и онези, които отплуваха, ...
973
19
Дойдох си. И след мене заваля.
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави ...
Отприщиха се всичките потопи.
Не се научих кротко да боля
и да приемам Бога за утопия.
Мъжете ми превиваха глави ...
1668
33
Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става ...
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става ...
1215
28
Не бе съвсем по моя вкус солта.
Баирът, побелял, се запревива.
По буца за приятел. Две – за два.
Навреме си отиваха. Красиво.
Лютеше пек тогава. И сега. ...
Баирът, побелял, се запревива.
По буца за приятел. Две – за два.
Навреме си отиваха. Красиво.
Лютеше пек тогава. И сега. ...
1095
1
18
„Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.”
Борис Христов ...
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.”
Борис Христов ...
1043
23
Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...
1239
30
Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво, ...
1415
29
„Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...”
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери
Не идвай със мене. Оттатък е тъмно.
Налучква се пътят – по навик минавам. ...
„Малкият принц”
Антоан дьо Сент Екзюпери
Не идвай със мене. Оттатък е тъмно.
Налучква се пътят – по навик минавам. ...
1452
28
Морето няма глас да ме оплаче.
И сол си няма – скришом я откраднах
и храних дълго сетния приятел.
А като смърт все си оставах гладна...
И прилив няма. Ни прибой, ни риби... ...
И сол си няма – скришом я откраднах
и храних дълго сетния приятел.
А като смърт все си оставах гладна...
И прилив няма. Ни прибой, ни риби... ...
1162
25
Пожелах си гнездо – и подирих наоколо слама,
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли... ...
стиска лепкава кал и забравена в стомни вода.
Търсех миг - за подслон. И надеждица – капчици само...
Газех в гъстото блато сред воя на жаби стада.
Сплитах снопи камъш и не знаех ни ден ли е, нощ ли... ...
1605
28
Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!
Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.
Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.
Топло синьо парченце в очите на старо момиче.
И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър. ...
Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.
Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.
Топло синьо парченце в очите на старо момиче.
И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър. ...
1486
27
Аз си зная с кого всяка вечер се скитам,
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах без криле да политнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко - ...
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах без криле да политнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко - ...
1419
33
Полека се изниза есента.
Натрупа сняг и натежа на прага.
От стряхата закапаха гнезда,
а зимата приличаше на агне...
Не я посрещнах. И без мен дойде. ...
Натрупа сняг и натежа на прага.
От стряхата закапаха гнезда,
а зимата приличаше на агне...
Не я посрещнах. И без мен дойде. ...
1253
22
На заранта бесът се обузда.
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас - ...
И скри страстта прилежно под дюшека.
Изтри със пръст смутената луна
и си навлече вчерашните дрехи.
Приличаше на всекиго от нас - ...
1357
41
Колко е рано, за Бога! Неслучено
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,
че ще се питаш била ли съм някога ...
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,
че ще се питаш била ли съм някога ...
1419
26
Закука пролет. Кърът се свести.
И се зачудих пак какво да сея.
Преди посявах хилави вини.
А днес са времена за епопеи
от думите, пришити с бял конец ...
И се зачудих пак какво да сея.
Преди посявах хилави вини.
А днес са времена за епопеи
от думите, пришити с бял конец ...
1525
27
Ето, виж ме! Онази жена,
за която войните се палят,
а ме криеш зад стотна врата.
Две са думите, дето отварят...
Ти не беше ли всъщност мъжкар? ...
за която войните се палят,
а ме криеш зад стотна врата.
Две са думите, дето отварят...
Ти не беше ли всъщност мъжкар? ...
1033
22
Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.
Приготвих се за срещата си с Бог – ...
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.
Приготвих се за срещата си с Бог – ...
2869
5
44
„Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова ...
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави каквото си иска.”
К. Кондова ...
1477
23
Поредният подслон ми бе последен.
Преди дори не мислех да остана.
Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана.
И ме боли, когато го докосвам ...
Преди дори не мислех да остана.
Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана.
И ме боли, когато го докосвам ...
1296
1
28
Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за старите саксии ...
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за старите саксии ...
1833
1
36
Събудих съ сабайлем ут сиклет.
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!
Подпухнало ми`й лявото уко ...
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!
Подпухнало ми`й лявото уко ...
1907
21
Прегърбих се зад петата сълза.
И не от мъката - от зла молитва.
Студено ми е. Дрипав е съня.
И никой за цената не попита.
Две ризи имах. Дадох и дветè. ...
И не от мъката - от зла молитва.
Студено ми е. Дрипав е съня.
И никой за цената не попита.
Две ризи имах. Дадох и дветè. ...
1264
27
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
