diesto
1 040 результатов
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
325
6
6
Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...
256
1
1
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
265
1
1
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
497
1
3
Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...
450
2
6
Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...
241
2
5
Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...
287
5
4
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
472
5
10
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
257
1
2
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
246
2
5
Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
234
4
4
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
910
6
15
483
2
7
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
294
4
6
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
231
3
2
Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...
515
3
4
Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...
277
1
Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
254
1
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
258
4
Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...
684
3
6
Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...
255
1
1
Скиталец бил по пътя на живота,
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите ...
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите ...
201
2
Простете, че не ви благодарих
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам, ...
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам, ...
269
1
7
Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
245
1
Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
206
1
1
Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
244
2
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
270
3
4
В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх, ...
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх, ...
1050
7
24
Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...
254
1
1
Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
223
1
Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
221
1
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
218
Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
246
1
Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...
240
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
677
6
Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
205
По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
215
2
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
252
Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...
215
1
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
197
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
