Ето пролука на пясъчен часовник
по-широк е днес отколкото преди.
Изтичат неусетно ценности вековни
в мъгла всеобща слепотата не вреди.
Безумието тъмните води отприщва ...
В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...
Не си ли твърде крехка, нежна свобода,
останеш ли безмълвна към неправдата.
Стопява се диханно снежната ти белота,
а мракът хили се ехидно зад оградата.
Пропусна ли въпросите на съвестта, ...
Харесвах връхлетелия адреналин
в кръвта ми неочаквано да ескалира.
Подобно състезание с трамплин
се лъжех – в скок живота не умира.
Но после някак си се приземих ...
Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...
Какво е нужно в залеза на есенния ден,
а може залезът да бъде зимно-снежен?
Да нося куфар със задачи подреден,
изпълнени перфектно с план успешен.
Какво е нужно в онзи съдбоносен ден, ...
Жената яростно воюва мъжки с хъс,
част от мъжете тлеят примирени.
Деца размахват тумбергово пръст,
завзели ролята на зрели и големи.
Допълват пъзела със свойта правота, ...
Тъгата ми достигна безтегловност,
въже увива мислите и ме души.
Да продължа ще имам ли готовност,
видяла как бездушието този свят руши?
Днес за какво и за кого да пиша? ...
„Истината е като лъв! Не е нужно да я защитавате. Пуснете я. Тя ще се защити сама.“
Аврелий Августин
Неотразима е, защитава се сама,
в мъгли, в свирепи бури устоява.
С благородство побеждава гнусната лъжа. ...
Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...
Поредно чудо в предстояща радост,
прогони хватката на тежестта.
Изля горчивото, напълни сладост
и запрелива в чаша свежестта.
Отново тичам, цветове нахлуха ...
В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...
Все по-изкусно мракът се стреми,
душите детски подло да разложи.
С отровно зли, невидими стрели,
заблуждаващи идеи да предложи.
Безценното опитва да обезцени, ...
Дъжд напояващ от небето заваля,
словата Ти разкриха чудни тайни.
Неизмерима мъдрост ороси поля
и заблестяха цветове безкрайни.
Приведено сърцето през скръбта, ...
В изсушителния зной на хиляди идеи,
понесли в себе си прикритата лъжа,
със сърцето си гласът Ти търся, без предели
да разлей, прохлада съживителна в моята душа.
Жадува трепетно сърцето да Те следва ...
Тъй яростен бе този силен сблъсък,
конфликт между живота и смъртта,
разнесъл болката от кървав трясък,
заклаха Агнето дошло от вечността.
Исус е жертвата за нашето спасение, ...
Нормална ли e днес ненормалността,
реч на омраза ли е злото да посочиш?
Нетолерантен да си с толерантността,
за Истината смело в огъня да скочиш.
Неразумно ли е доблестно да пазиш ...
Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...
Измамно е човешкото добро,
зад него Истината лесно крием.
Не назоваваме отявленото зло
от страх уюта си да не разбием.
Страха за аза води подлостта, ...
Сценарият жестоко се повтори,
безброй души помита грозно.
Вилнеещ ураган врати разтвори,
сърцето плаче и тъгува празно.
Очите пълни със сълзи и пепел, ...
Невръстния Мойсей от Теб избран,
над хладните води във кошче плува.
Непроменим е мъдрия небесен план,
невъзможността възможности рисува.
Избави чудно Божия определен слуга, ...
Безспирен е ламтежът за поклон,
„Каквото е било, това ще бъде“…
Вилнеещ дух със име Вавилон,
отдавна е обречен и осъден.
Човекът заблуден във своя път ...
Живеем във време на преобразуване
на уникалната човешка, чудна личност
във индивид с инстинкт за съществуване,
без съвест, без достойнство, без критичност.
Държавната управа упорито ни внушава ...
Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...
Разярен бе древният небесен враг,
пред идещ Младенец врати затвори.
Страстта му е да сее смърт и мрак,
спасителния план жадува да събори.
Без жал невинните дечица умъртви ...
Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат ...
Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...
Лукавият зададе гордо тон,
градът прие го в своята стряха.
Зее „прозорецът на Овертон“ –
нечисти звуци вкупом се разляха.
Примесиха се с падащия здрач, ...
Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...
Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото ...
Безумия, безчинстване, лъжи,
разтворили са паст непоносима.
Подмолно всяка ценност се руши,
властта безбожна и непоклатима.
Опълчва се срещу Единствения Бог, ...
Очи, които ми говорят за сбогуване,
безмълвния им вик във мен бучи.
Предчувствие за страшно отпътуване,
без намерение безкрайно да мълчи.
Те, денонощно будят съвестта, ...
Смъртта размахва черно наметало,
безредието и страхът са в своето владение.
От първия замах сърцето е примряло,
след втория, припада в сляпо поклонение.
Глобално, зверски, ледено и властно, ...
Реката вае тайнствени каньони
и инкрустира във скалите писъмце.
Подбрано, словото дълбае форми,
послания гравира в търсещо сърце.
На смърт или живот, дъхтят словата, ...
Далечен път притегля птичките.
Под ясното небе с разперени крила,
гнездо оставили, те следват звуците,
пресичат необята , с устрем към брега.
А есента остава топла да се стича, ...
