Елиза13
216 результатов
Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...
  294 
Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...
  272 
Надвесен смог все по-надолу слиза,
потъва в мисли, в погледи, в сърца.
Разсява страх, неверие, зараза влиза
и ужас зейва в пребледнелите лица.
Надвесен смог все по-надолу слиза, ...
  289 
Във тъжен блясък шепнат капчици,
полепнала роса по борови иглички.
Въпроси дращят във виждащи очи,
отговарят две прибързани сълзички.
Безценен звук заражда се в скръбта, ...
  225 
Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...
  266 
Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
Безсмислено е да шептя „обичам“, ...
  281 
Разля се аромата на липи,
понесе ехо от виенско колело
и завъртя се детство от мечти,
докосна крайчето на облаче с око.
Откъсна топка захарен памук ...
  397 
Фенерчето на малката светулка
протяга лъч към твоето сърце.
Навън тъмата ядно затупурка,
очите ти закрива бързо със ръце.
А Светлината толкова отдавна ...
  287 
Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...
  217 
Ще заменим ли свободата си за грижа?

Посипани в очите обещания
говорят, че за здравето си струва
да си покорен, спазил разстояния, ...
  278 
Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...
  234 
Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...
  252 
Виждал ли си как разрязва светлината
гората мрачна, с падащ меч златист?
В присъствието ѝ отстъпва тъмнината,
очите със възхита пият миг по детски чист.
… ...
  434 
Прочетох най-разтърсващия стих
и вдишах необятното му синьо.
Издигаше се силен и красив,
душата ми изгуби своето име.
Обхвана всичките ми сетива, ...
  353 
Гласът на Истината бе отхвърлен,
безжалостно предаден на скръбта.
Бичуван, подиграван и захвърлен,
запратен в долината на смъртта.
Народът полудял избра Варава, ...
  255 
Усещам смазващия страх,
роден в объркани понятия.
Когато Истината обявява се за грях,
а злото е гримирана симпатия.
Усещам колко тежък е гнета ...
  354 
Различен Си от земните кумири,
от тяхната суетна красота –
засвирили на сладкогласни лири,
примамват масите с нечестие, с лъжа.
Различен Си, не влизаш във стандарти, ...
  427 
С тъга се взирам в детските очи,
съсухрени искрици мъжделеят.
Опарено сърцето ми мълчи,
а думите все повече бледнеят.
Смехът в очите и невинността – ...
  660 
Връхлитат дъждове и бури
над покрива на радостта.
Зъл вятър блъска да събори
стените на дома в нощта.
Сияещи от светлината ...
  286 
Изправена и недостъпна,
надменно ледена стои.
И всеки камък вае плътно,
втвърдени с времето черти.
Убежище за скрити мисли. ...
  364 
„Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.“ (Йоан 6:68-69)
Без грам емоция,
лишена от помпозност,
в едничка дума – свобода,
презряла всяка традиционност ...
  662 
Нима не знаел е какво ще следва?
Нима е чакал ласкави слова?
Или приветствия, овации последвали?
Не! От далеч долавяше смъртта.
Нима не знаел е какво ще се изсипе? ...
  296 
Гласът Ти ме повика и дойдох.
Разчетох думите Ти във сърцето.
Започна съдбоносен диалог
между земята и небето.
Прониза Словото до края мисълта, ...
  298 
Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...
  309 
Почувствах ритъма на утринта,
прегърната от цветове чудесни.
Звука им на усмивки се разля,
отворих длани полетяха песни.
В стаята ми задъхтя кокиче ...
  352 
Извайваш тишината на съня,
отвън вилнеят ветровете.
Завива ме красива топлина,
възглавницата ми е лист от цвете.
В почивката на нежен сън, ...
  345 
Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...
  623  13 
Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...
  393 
Творецо, Ти разлистваш пролетта,
дори когато всичко е замряло.
Застинало и скрито във леда,
безмълвно под дебело одеяло.
Отварят се незрящите очи ...
  510 
Роди се с мисия, за да умреш,
умря заради нас, за да живеем.
Вестта е избор на сърцето и стремеж
надеждата във мрака да изгрее.
Роди се и завинаги скова смъртта, ...
  756 
Поглеждам плахо в себе си,
посрещат ме оръфани петна.
Зарасли, незарасли белези,
издялали сираческа съдба.
Съдба във дрехи неудобни – ...
  331 
Красиво е да видиш как бездомен,
разделя с ближен своята вечеря.
На болния другар, самият болен
подава рамо, болката споделя.
Красиво е секундно да напуснеш ...
  339 
О, Ти си тук и всичко е различно,
нахрани гладния със хляб и топлина.
И вятърът смълча се, бурята утихна
в дома на болния донесе Светлина.
О, Ти си тук и всичко е различно ...
  290 
На примката от гарваново ехо,
люлее се обесения стих.
Изпълни се пророческия шепот…
В тъмата влезе Светлина
и мракът затвори своите очи.
  269 
– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...
  413 
Във времето вещаещо тревожност,
в минути на несигурност ръждива,
завързани във маската ще се разложим.
Страхът за тялото не ни ли повече убива?
Ще изпреварим ли гнева на идващия Съдия, ...
  281 
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
  745 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  3659 
Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...
  1411 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  759 
Предложения
: ??:??