Елиза13
124 результатов
На Поли
Красиво цвете дъха аромат,
всред безнадеждната пустиня.
Всред тръни горски, нежен цвят,
невехнещо послание в небесно синьо. ...
  125 
Дойде с топлината на отронен звук,
невидимо разля мелодия в сърцето.
И вече знаех, Ти си близо, Ти си тук,
усмивка озари в сияние лицето.
Извика в мен заровена мечта, ...
  135 
Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента, ...
  214 
Нелепо е! Светът умира всеки миг,
тревожността превземащо расте.
Утеха търси падащия, болен вик,
палитрата е цветна но чернее. Боде
в душата, а листа тъмнее, сгърчен лик ...
  183 
С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят ...
  231 
От малка паяжина се спуска тънка нишка,
надолу, по-надолу стича се в сълзите.
Търкулва в блясък перлена въздишка
и акостира в пристанището на мечтите.
Там всичко е различно и неземно бяло, ...
  142 
С колело в рано утро по алеите хвърча,
искрящи след дъжда са – алеи огледало.
С карамелен вкус денят, усмихнат замълча
и детската ми вяра ме покрива в светло бяло.
Завивам в парка, в парка до дърветата, ...
  141 
Когато уморена лутам се в мрачна долина,
Аз - бездомна скитница, в безсънието си сънувам.
С угасващи и тъжни стонове и викам, и шептя,
Твоя глас, Исус, да чуя отчаяно жадувам.
Всред хилядите гласове ще Го позная - ...
  238 
Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете. ...
  377 
Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
  267  10 
Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...
  217  10 
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
  314  11 
Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...
  271 
Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен? ...
  270 
Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата ...
  278 
Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...
  249 
Има път над бездна зловеща разлян,
като мост дървен над тъмнина.
Там шумът на куршум е изстрелян
леден вятър захапва до кокал стена.
Като мост дървен над буйна река ...
  126 
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...
  340 
Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...
  385 
Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...
  756  10 
Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...
  271 
Познаваш ли я? Виждал си я, може би...
Лицето ѝ пред твоето лице стои обляно във сълзи,
в ръцете алабастров съд със миро благоуханно,
в очите - обич изворна, искри.
Коя е грешницата? Виждал си я, може би… ...
  310  10 
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
  140 
Допърха със крилцата на пчелица и ме превзе
ухаещ, ябълково сочен, аромат.
Свеж, прасковен нектар разля се в цветове,
на розово-златисти глътки, жаждата във мен да утолят.
За миг опиянена от вкуса им очи отварям във други свят. ...
  245 
(На дъщеря ми)
Красиво приказно ухание
на цвете нежно с деликатен аромат.
Ти, мое скъпоценно обещание -
безценен, неизмерен дар на благодат. ...
  233 
Златистият загар на лятото
докосна с мигли нежно мисълта.
И звук от струна сля се с ятото
рисуващо картини в небеса.
Нагазила в зелените треви ...
  223 
  462 
  184 
Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...
  217 
За мен си галещо красива топлина
помилвана от две ръце грижовни.
Като завивка мека във дъжда
за воплите в душата ми отронени.
За мен си нежен, женски глас, ...
  154 
  373 
Удар! Невзрачно малко сиво птиче
се блъсна в леден, стъклен коридор.
Опита се със всичка сила слабото мъниче
да преодолее страшния, студен затвор.
След толкова безсилни опити ...
  190 
  374 
Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...
  446  15 
Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
  659  10 
Когато обръчът на облачното време
се плъзне със метална тишина,
а погледът опитва се да вземе
частица въздух в буйната трева
си вземам шепа пръст. ...
  274 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  624  13 
Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове, ...
  271 
Когато лепкавата тишина
с мастилени очи във мен се вглежда
и се опитва да засенчи радостта
на детската покълнала надежда,
за миг готова съм да скрия в длани ...
  291 
Завръщам се с най-топлите си чувства,
всред залеза във приказния, неподправен, детски свят.
Сърцето ми забива лудо а душата жадно вдишва,
дъха на млечно-лилав, люляв ароматен цвят.
И пак ръце протягам към лъчите златни ...
  714 
Предложения
: ??:??