Елиза13
124 результатов
Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...
  263 
Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...
  315 
Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...
  387 
Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...
  284 
Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа, ...
  290 
Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава ...
  286 
Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...
  308 
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
  333 
Посветено на Ани
Усмивката ти топла ми говори,
говори повече от всякакви слова.
Приятелството бисери изрови,
блестящи под очите на дъжда. ...
  327 
Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...
  429 
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...
  279 
Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...
  269 
Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...
  264 
Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
  247 
Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...
  298 
Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...
  321 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  306 
Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...
  273 
Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...
  262 
Красива гледка Ти ми подари,
отдъхвам в нея сладко и дълбоко.
Милувка в тишината на води,
отпивам всеки миг издигащ ме високо.
Над острието на приседналите буци ...
  290 
Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...
  485 
Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...
  353 
Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...
  295 
От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния ...
  301 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  471 
(С обич посветено на Поли)
Когато облаците тежко сграбчат,
в хладни клещи крехката пролука.
Сломени и други мисли тежко крачат
пропуква се надеждата в минута. ...
  268 
Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда, ...
  284 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  264 
В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан, ...
  233 
Вълните галят с нежност утринта,
разплискват се в мига им мълчаливо.
И топъл повея прегръща песента
по пясъчните стъпки я разлива.
Приижда тихо ласкавия бриз, ...
  201 
Облечена си в най-красивите лъчи
на младостта, усмивката и онзи полет.
Докосва утрото гальовно твоите очи
а ти сияеш – дъх на нежна пролет.
Поръсва дъжд от розови листчéта ...
  376  10  11 
Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...
  227 
„Непоправимо”, щураво хлапе
оставаш си в душата ми красиво.
Едно пораснало и недотам момче
най-приказното братче мило.
Едва ли бях и съм добра сестра, ...
  231 
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...
  155 
Притеглена от шепота на тишината
в милувката ѝ нежна ще се скрия.
Мигът отдалечава плясъка на суетата,
в зелените дихания, дървесни ще се вшия.
Почивам си в мига от белега на сивото, ...
  179 
Сапунено балонче във въздуха лети,
събира цветовете на дъгата.
Търкаля най-красивите сълзи
понася слънчевите глъчки на децата.
Лети към теб, ръката си простри, ...
  286 
Щастлива съм, че Те познавам
макар частично, не напълно.
Пристъпвам и се доближавам
към извор на живот препълнен.
Ти оцветяваш люляково сивотата ...
  159 
Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли ...
  111 
Заключена врата от дълго време,
отвътре тихо е, и от тихото боли.
Заключена надежда във безвремие,
а навън е много тъмно и вали, вали ...
Пристъпват тихи стъпки във нощта, ...
  171 
В клоните звучи гласът на вятъра,
люлее песента си във листата.
Рисува с пръсти върху пясъка,
измива белезите по лицата.
Листенцата с дъх прегръщат ...
  259 
Предложения
: ??:??