krchernev
188 результатов
Поръчах ти серенада тази вечер.
Ще я изпълни вятърът…
Подпрян на самотата ми –
ще вдигне тромпета,
за да литнат посланията… ...
  1658 
Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...
  1313 
Набръчкан от въздишки приливът
разгръщаше последните писма,
получени във пощата на Залива…
Островърхите моливи
на няколко безпътни мачти ...
  1766 
Така и не разбрах какво се крие
зад примамливия гръб на хоризонта…
При мен се върна вятърът,
отнесъл преди време
розовите ми илюзии за вечност… ...
  1893 
От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи ...
  993 
Полегнал на лакът върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева на топчета играят,
скрити някъде в простора, ...
  995  13 
Безпощадният скалпел на мислите
неуморно разрязва плътта на нощта.
Лъчът му огрява жестоко, безмилостно
всички надежди за тишина и мрак.
И се опитвам да направя от вопъла песен, ...
  1041 
Тази бяла циганка на надеждата
все ме мами по неутъпкани пътища…
Сънувам те често сред люляци, а е декември –
дори и неделите – са само студени прегръдки…
Аз не страдам, ...
  980 
На Гриша Трифонов
Не си тръгвай, Приятелю!
Не ти ли отмаляха краката?!
Ела!...
Ела, поседни да попеем, ...
  1022  12 
Маранята се спуска като лепкава слуз
и мокри,
мокри гърба на тишината...
Премаляло от жега - мърка в ритъмен блус -
моето куче - проснато във краката ми... ...
  980  10 
Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...
  976  14 
Задъхани и ветровити все се питаме:
ще дойде ли денят да подредим
изкълчените глезени на правдата?...
Кървим и крачим упорито
към мечтите си - ...
  908  12 
Искам да ти напиша няколко реда,
но в главата ми бродят думи,
които ти вече знаеш…
Ще се повторя, ще се потретя -
досадно, ...
  1026  11 
Събудих се с пелинов дъх зад зъбите,
прехапали езика…
Застинал във феодална вярност
към надеждата за идващото утре.
Разпокъсан от летежа на неуютни мисли - ...
  1152  19 
Не събуждай корабокрушенеца в мен!
Тъкмо сложих – най-после – юздите
на щастливия вятър…
Мислех…
Мислех със теб да ни отнесе надалеч… ...
  1004 
По палубата на деня блестеше слънцето –
преливащо от топлина и самочувствие.
Пасатът – заплел се във короната
на настъпващата привечер –
оплиташе възлите, наслаждавайки се ...
  1007  10 
Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева... ...
  876 
От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се
в прегръдките на бриза.
До залеза остава ...
  1201  15 
Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...
  1110  17 
Да вдигнем сините платна на радостта –
за ден, за два - докато можем!...
Когато дойдат бурите, повярвай ми –
със нежността си ще ги спра
и ще направя всичко – даже невъзможното… ...
  1075  16 
Забравила света,
изпаднал почти в делириум,
неподправено танцува петъчната вечер.
В зениците й слънчеви
ламбадно спускат се ...
  2154  16 
По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!... ...
  994  18 
От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
  1060  19 
Дори и варненските улици
са място за целувки -
даже между устните
да се промъква вятър...
Мълчат забързано, ...
  1049  23 
Неспокоен е сънят ти – виждам.
Кошмари ли те мъчат или нещо те боли?!
Дойдох в потайна доба да те нарисувам,
не да те обичам,
но ъгълчетата на устните ти ми заповядват: ...
  1099  22 
С меките си пантофки
над града се спуска тъгата
и притваря с рамо
прозореца на надеждите...
Февруари е - неуверен, ...
  1030  13 
Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа, ...
  1274  20 
Да поговорим тази вечер за дъжда
и есенния ромон на остарелите капчуци…
Не виждаш ли?
Не виждаш ли брезите как тъжат –
до тъмносиньо, ...
  2654  11  29 
Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни ...
  1374  19 
Изгубих първото весло
в една новогодишна нощ,
разочарован от подаръка си под елхата...
И аз - като децата - исках колело,
а намерих книга - за възрастни - ...
  2160  27 
Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...
Сега имам всичко -
препълнена с нежност душа ...
  1476  18 
Изпълзяла от мрака на скуката,
на седлото до мен приседна тъгата -
съвсем, ама съвсем непоканена...
Казах ѝ да си тръгва, повторих ѝ -
тя се направи на глуха ...
  2711  33 
Тъжно и сиво -
като в око на гарван...
Небе - без капчица срам.
Под него -
една надежда - размазана - ...
  902 
Навил крачолите си като вчерашен клошар -
настървено ревматизма си припичаше Безкрая...
Рисуваше осморки със зимните си ходила
и тананикаше - фалшиво и досадно...
Пришиваше немигналата кръпка на деня ...
  933 
Като погледна назад - след мен остават
две звездочели деца, пътечка от стихове
и недовършена къща, подобна на фар...
На признание, на признание - не се надявам,
ама на никакво... ...
  1343  12 
Не помня дали обещавах ти изгреви...
Не зная - преди век - колко звезди ти свалих...
Бях млад... безпардонен, безгрижен и ненавиждах
всички лигави невъзможности - разказани от жени.
И тъй като все пак не бях живял във аквариум, ...
  1187  15 
Октомври разроши перчема на залеза,
а порижавелите дъбове затананикаха
мелодия за любов...
Залутани - всеки по свои мечти,
недокоснати от звездопада, ...
  1153  20 
Не, аз не съм поет
и дори не се заблуждавам.
Вярно е, че творя и съм творец,
но на семейството и децата си.
Нямам време до край да се посветя ...
  1111  16 
Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка… ...
  1205  21 
Валяло е…
Тих и кротък нощен дъжд - по септемврийски.
И Майкъл ми каза -
скрит в свойта къщурка.
Майкъл е куче, той не обича дъжда… ...
  1107  20 
Предложения
: ??:??